На този ден честваме едно историческо събитие в живота на Църквата, случило се през втората половина на V век. По времето на император Лъв I Тракиец (457-474 г.), родом от земите на днешна Северна България, двама негови патриции Галвий и Кандид от Константинопол отишли на поклонение в Палестина.

В севернопалестинския град Назарет, където живяла Света Богородица в младините си, те установили голяма почит към една запазена дреха на Божията майка. Пазела я благочестива възрастна еврейка християнка, която я получила като скъпо завещание в своята младост. Много хора идвали в този дом да се молят за застъпничеството на Света Богородица и получавали духовна помощ и телесни изцеления.

Патрициите преценили, че тази свещена реликва ще бъде много ценна светиня за столицата и затова с хитрост успели да вземат дрехата, и да я занесат в Константинопол. Там с голямо благоговение и всенародно въодушевление Богородичната дреха била посрещната от императора, патриарха и народа, а скоро била поставена в прочутия храм в чест на Света Богородица във Влахерна (близо до брега на Златния рог).

В този храм светинята престояла в продължение на много векове и била почитана от вярващите, които се стремели да подражават на добродетелите на Света Богородица. А християнската традиция повелява, както тя е спазвала всички думи на своя божествен Син Иисус Христос, запечатани дълбоко в сърцето й (виж Лука 2:51), така и ние да се стремим да постъпваме.

Според преданието честната дреха на Божията майка е пренесена по-късно, през VIII век, по време на иконоборството и погрома над християнските светини, в Грузия, където се пази и сега в град Зугдиди.