С поклонение пред паметника на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя в Пловдив беше почетена 187-та годишнина от рождението на Апостола на Свободата Васил Левски, революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.
Ритуалът се организира традиционно от Община Пловдив, като част от календара на културните събития на града, с участието на почетни формирования от Пловдивския гарнизон - военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“ и общински комитет „Васил Левски“ и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Почетния строй бе приет от генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и командир на Пловдивския гарнизон. Водещ на честването бе актрисата от Драматичен театър Пловдив – Мария Генчева.
Слово по повод 187-та годишнина от рождението на Апостола произнесе Атанаска Колева - старши учител по „История и цивилизации“ в МГ "Академик Кирил Попов" – Пловдив, носител на множество награди като преподавател. Подготвените от нея ученици са спечелили многобройни медали от Националната олимпиада по история и няколко Първи награди по проекта "Народните будители и аз".
В началото на възпоменателната церемония, Мария Генчева изпълни част от стихотворението „Левски“ от „Епопея на забравените“ на патриарха на българската литература Иван Вазов. На общоградското честване присъстваха Областният управител на област Пловдив – проф.д-р Христина Янчева, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и командващ Пловдивския гарнизон, Председателят на ОбС- Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Пламен Панов, Савина Петкова, Николай Бухалов, инж. Тошо Пашов, Ангел Славов, кметовете на шестте района на Пловдив, общински съветници, представители на общинската и районните администрации, политически партии и обществени организации, медии и граждани.
Церемонията завърши полагане на венци и цветя на паметника и изпълнение на Химна на Република България и “Ботев Марш”.
Вижте пълния текст на словото на Атанаска Колева:
Уважаеми народни представители от град Пловдив,
госпожо Областен управител,
господин Кмет,
председател на Общинския съвет Пловдив,
господин Генерал-майор,
достойни воини, почитаеми медиатори – журналисти,
скъпи съграждани,
Всяка епоха има големите си личности, които носят духа на своето време. Да се пише за Левски е трудна задача- той е идеализиран образ, дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в Идеала за „чиста и свята република“.
Животът и делото на Апостола многократно са описвани и изследвани от български и чужди автори. Загадка си остава онзи порив, който го кара да остави близките си, да зареже смирения живот на роб и да се издигне до символ на свободата.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837г.в град Карлово в обикновено българско семейство. Този великолепен българин е рожба на две майки. Гина Кунчева ражда човека Левски, а епохата на революционното осъзнаване на българския народ-ражда революционера. Ръкоположен като йеродякон Игнатий бива силно повлиян от забележителните личности на епохата. Най-голямо въздействие върху него оказва Георги Раковски, който освен че се превръща в пример за подражание на младия Левски, го посвещава в идеите на революционното дело, разпалвайки искрата за свобода.
От непримиримото сърце на Апостола бликат идеи за съдбата на българския народ. Отдаден изцяло на своята мисия, той участва в чети, в Първата и Втората българска легия, занимава се с учителско дело, започва организирането на революционни комитети. Поел отговорността да се грижи за своя народ, той посвещава живота си на тази мисъл. Смелостта, инициативността, изостреното чувство за справедливост открояват личности като Васил Левски от останалите. В словото му има голяма житейска правда, която събужда дълбоко заспалите надежди и вяра у поробения българин. Този мъж пренебрегна своя личен, семеен живот и еснафско щастие за да прегърне идеята за освобождението на Отечеството.
Днес, благодарение на такива славни личности като Васил Левски ние се радваме на свободата си. Ние приемаме свободата си като даденост, която не разбираме напълно. Оценяваме една минимална част от свободата, но дори и с нея сме непосилни да се справим. Комфортно предпочитаме да се спотайваме в лоното на безличието и безучастно да наблюдаваме действителността. Същите сме като онези дребни душици отпреди век и половина, които предпочитат личното си благо и интереси. Паметта на миналото ни е в учебниците и книгите, към които малцина протягат ръка, а народът ни се опива от собственото си неведение. А там от висините като божии съдници ни гледат ясните очи на Апостола и скърбят за родината.
Както никой друг от нашите национални водачи, Левски заявява, че българският народ „… се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“. Българският Апостол на Свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички, докосвали се до неговия живот, дейност и идеи.
Всяко българско поколение, всеки българин открива „своя“ Левски – безспорно доказателство за универсалното звучене на Апостола като историческа личност, достойна да бъде известна на обединена Европа и цялото човечество.
Колкото повече неумолимото време ни отдалечава от Левски, толкова повече трябва да проумеем истината, че „… Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…“ Освен философското съдържание и универсалност на тази мисъл на Дякона, да не забравяме, че тя е има и конкретен адрес – онова, което е ставало, става и ще става в самата България!
За Апостола – ни повече, ни по-малко – свободна България трябва да бъде изградена и управлявана така, че да се превърне в образец на свобода и справедливост. И, ако следваме идейното наследство на Левски, може би някой ден ще проумеем неговия невероятен исторически оптимизъм и вяра в България и българите – въпреки риска, всевъзможните трудности и огорчения.