Православната църква отдава почит на 31 август на двама светци.

Свети Киприян е роден в 210 г. в заможно езическо семейство в град Картаген (днес Тунис, Северна Африка). Получил добро образование и станал адвокат. После при пътуване на изток в Антиохия се запознал с християнското учение и приел кръщение на Велика събота през 246 г. Когато се завърнал в Картаген, бил ръкоположен за дякон и свещеник в съществуващата вече християнска община в града, а в 249 г. го избрали за епископ на Картаген. Бил грижовен пастир и отличен оратор. Много езичници се присъединявали към църковната му община, ставали примерни християни. Но дошли трудни години на гонения.

Епископ Киприян се оттеглил заедно с други християни в пустинно място извън града, където поддържали молитвения си живот. След гонението продължили дейността си, тогава обаче се появили спорове за отношението към отпадналите от вярата по време на гонения. Св. Киприян бил на мнение, че Христовата църква е кораб на спасението и всеки, който се кае и търси спасение, трябва да се приема с отворени обятия. Останало е в историята неговото изречение: "Никой не може да има Бог за Отец, ако няма Църквата за майка".

В края на 256 г. император Валериан I започнал гонение на християните. В безнадеждното състояние на империята християнството привличало много последователи. Но християните отхвърляли култа към императора и другите божества, с което се навлекли враждебността на властите. Епископ Киприян бил осъден на заточение, а след година бил върнат като затворник в Картаген. След назначаването на нов проконсул бил осъден на смърт и обезглавен пред множество народ в 258 г.

Днес почитаме паметта и на свети Генадий, цариградски патриарх. Той ръководил тази църква от 458 до 471 г. Бил учен човек, известен със строгия си личен живот и голямо смирение.