Православната църква в България почита на 17 октомври  двама видни защитници на христианството.

Пророк Осия живял през VIII век преди Христос и проповядвал при царуването на Йеровоам II в северното израилско царство. Написал е книга, която е първата от книгите на дванадесетте т. нар. малки пророци. Осия бил изпълнен с ревност към божествения закон и затова в своята пророческа книга остро изобличава царя и народа на Израил за уклона към идолопоклонство.

Пророкът говори още за идването на Спасителя Христос. Сам нашият Господ използва думите на Осия, когато казва на фарисеите:  "Аз искам милост, а не жертва, и познаване на Бога, а не (жертви) всесъждения" (Осия 6:6). Също така апостолите Петър и Павел използват изрази от Осия в своите послания. Осия живял 75 години и се упокоил в мир.

Дръзновеният в мисълта и словото си преподобномъченик Андрей живял като монах на остров Крит през VIII век след Христос, по времето на император Константин V Копроним, поддръжник на иконоборческата ерес. Когато започнало гонение срещу почитателите на свещените икони, Андрей напуснал Крит и отишъл в Цариград. Там видял лично насилията над православните.

И щом му се предоставила възможност да се доближи до императора в храма "Св. Мамант", Андрей смело го запитал: "Царю, ти всъщност християнин ли си?". Константин се смаял от тази дързост, но скоро се окопитил и наредил да заловят Андрей и да го затворят. Заповедта била изпълнена незабавно. Монахът бил подложен на побоища и гаври от страна на пазачите, защото опозорил царя. Но неговият отговор бил съвсем искрен и разумен: "Никой не върши грях, ако изобличава царя, когато той върши беззаконие!". За да не са пряко отговорни за смъртта му, пазачите го предали на тълпа иконоборци, които започнали да го замерят с камъни. Накрая един селянин рибар с брадва ударил светеца и той починал.