След окончателно решение на ВКС Иван Димитров е оправдан по обвинението за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, на Жоро Джевизов през 2018 г. в гр. Пловдив
С Решение № 503/17.10.2024 г. по наказателно дело № 472/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 517/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационен протест и касационна жалба на частните обвинители срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

Първоначално с присъда на Окръжен съд – Пловдив Иван Димитров е оправдан по обвинението за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Осъден е за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без разрешение, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за 3 години. С решение на Апелативен съд – Пловдив присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.

С присъда по н.о.х.д. № 900/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив Иван Димитров е оправдан по обвинението за убийство. Признат е за виновен за държане на оръжие и боеприпаси без разрешение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за срок от 3 години. С присъда на Апелативен съд – Пловдив е отменена частично първоинстанционната и Иван Димитров е признат за виновен в това, че на 02.03.2018 г. умишлено умъртвил Жоро Джевизов, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за 2 години и 6 месеца. Определено е едно общо наказание „лишаване от свобода“ за 2 години и 6 месеца, отложено за срок от 4 години. С решение по к.н.д. № 596/2022 г. на ВКС въззивната присъда е отменена в частта, с която Иван Димитров е осъден по обвинението за убийство, а делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав от стадия на съдебното заседание.

С атакуваното сега пред ВКС решение на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 900/2020 г. е изцяло е потвърдена.

Съдебният състав на ВКС приема касационния протест и касационната жалба за неоснователни. Контролираната инстанция е провела въззивно съдебно следствие, в хода на което е допуснала до разпит свидетели и повторно е разпитала други, допуснала е експертизи и е приела техните заключения. Въззивният съд е изложил подробни аргументи относно кредитирането на гласните доказателства, съдържащи се както в показанията на разпитаните в хода на въззивното съдебно следствие свидетели, така и тези, депозирали сведения пред първоинстанционния съд. Ясно е заявил становището си относно съответствието между показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Противно на твърденията в протеста и жалбата, нито едно от експертните заключения не е интерпретирано превратно от въззивния съд. Добре аргументирани са и доводите на проверяваната инстанция за това, че по експертен път са потвърдени обясненията на подсъдимия за развитието и механизма на инцидента, пише в решението на ВКС.

Касационният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че всички разгледани оплаквания на касаторите по своята същност изразяват недоволството и несъгласието им с извода на въззивния съд, че деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана. По същество представителите на държавното и частното обвинение са на становище, че не е имало нападение на пострадалия срещу подсъдимия – не е насочвал юмрук към главата му, не е хвърлял нож и не е наранявал с него подсъдимия, а той се е самонаранил, не е хвърлял по него и металната табела. Според върховните съдии касаторите не държат сметка за това, че с обвинителния акт е повдигнато обвинение по чл. 119 НК (убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана) и че прокурорът, който го е изготвил, е приел тази правна квалификация, преценявайки доказателствената съвкупност, установена в хода на досъдебното производство. Съдилищата са обвързани от рамките на фактическото и юридическото обвинение, повдигнато от прокурора. Те могат да го изменят без неговата намеса само когато установят факти, обосноваващи по-леко, еднакво или същото по тежест обвинение. Единствено прокурорът в хипотезата на чл. 287, ал. 1 НПК може да повдигне по-тежко обвинение срещу подсъдимия, когато на съдебното следствие (има се предвид първоинстанционното такова) установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. „Иначе казано, дори съдът на съдебното следствие да установи, че фактите обосновават наличието на по-тежка квалификация, няма правомощие да я приложи при постановяване на съдебния си акт. Прокурорът в хода на първоинстанционното съдебно следствие не е изменил обвинението в по-тежко, поради което предходните инстанции са останали обвързани от рамките на формулираното в обвинителния акт обвинение, а именно, че деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана“, пояснява съдебният състав на ВКС.

Според касационната инстанция изцяло в съответствие със закона и със съдебната практика по неговото прилагане въззивният съд е приел, че Иван Димитров е имал законово право да се защити от непосредственото, противоправно нападение на Жоро Джевизов, насочено срещу телесната му неприкосновеност. Преценил е правилно, че при посочената обстановка – нощно време, при заварване на непознато лице по време на извършване на кражба, влязло чрез взлом в имота му, което първо се опитва да го удари с юмрук, а след това, вместо да се подчини на призивите да се предаде, хвърля по него нож, като му причинява нараняване на крака, а след това друг неустановен предмет и тежка метална табела, деецът е имал право да използва по-интензивно средство за защита, каквото е носеният от него пистолет, причинявайки на Джевизов нараняване, от което впоследствие е настъпила смъртта му. Отчитайки посочените обстоятелства, контролираният съд е изложил подробни и изцяло законосъобразни доводи в подкрепа на извода си, че с действията си подсъдимият не е превишил пределите на неизбежната отбрана. Според съдебния състав на ВКС не са налице заявените касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.