На 24 октомври православните християни почита паметта на мъченици, пострадали за вярата.

Свети Арета бил сред най-видните жители на град Наджран (днес в Саудитска Арабия на границата с Йемен, в южната част на Арабския полуостров). В Библията тази област е известна като Савско царство. Християнството било въведено в Наджран, както и в останалата част от Южна Арабия, през IV-V век.

Наджран бил първото място, където християнството е пуснало трайни корени в Южна Арабия. Но в първата половина на VI век (по времето на византийския император Юстин I, както се сочи в житието на свети Арета), когато химяритите завзели властта, съседният владетел Ду-Нувас, евреин по произход, нападнал християнския град Зафар, превзел го, избил повечето население и изгорил църквите му. След това той се насочил срещу Наджран, също християнски град, храбро защитаван от жителите. Като не могъл със сила да го превземе, послужил си с измама и доброволно бил пуснат в града. Като влязъл в Наджран, той изловил най-първите християни, начело с Арета, влиятелен християнин, който се отличавал с дълбока и дейна вяра.

Юдейският цар първо поискал от заловените християни да се откажат от вярата си и да похулят разпнатия Иисус Христос. Всички единодушно заявили, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени. Жестокият Ду-Нувас, за да ги сплаши, заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини. Тогава Арета и голяма група негови роднини и близки, на брой 240 души, били предадени на страшни изтезания. След като никакви мъки не разклатили вярата им, по заповед на владетеля тези доблестни мъченици били обезглавени.

По време на управлението на халифа Умар (634-644 г.), оцелелите от клането християни на Наджран били изселени в Месопотамия, защото Мохамед наредил всички немюсюлмани да бъдат изгонени от Арабския полуостров.