България отбелязва днес Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал.

Сред народните будители са Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Общото между тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни, като повечето от тях са живели през 18-и и 19-и век. Това е периодът на Българското възраждане. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години - светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и синът му цар Симеон Велики, които се живели през 9-и и 10-и век. По тяхно време България приема християнството и е била в най-голям разцвет.

Най-известният народен будител е Паисий Хилендарски. Той е живял през 18-и век, когато българската националност е била на път да изчезне, да се претопи. Населението било неграмотно, почти никой не е знаел, че някога държавата е била велика. На запад по това време са били написани книгите "Дон Кихот" и "Хамлет", а богатите по това време българи се правели на гърци. Затова и Паисий пише "История славянобългарска" - за да повдигне духа на българите.

Няма обаче пълен и конкретен списък с българските народни будители. Всеки, който по някакъв начин допринася за благоденствието на България, може да бъде наречен будител, 

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-ото Обикновено народно събрание на 13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците.

С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за училищата и университетите в страната.

В Деня на народните будители, 1 ноември, пред сградата на президентската институция ще се проведе церемония по издигане на националния флаг на Република България. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Президентът Румен Радев ще приеме строя на Националната гвардейска част в 10:00 ч.

След церемонията държавният глава ще отправи приветствие за Деня на народните будители в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. На церемонията ще присъстват представители на културни и научни институции, на университети и училища, творчески съюзи. Поканени са и представители на държавните институции. Деца от столична детска градина ще отправят поздравление със свои изпълнения по повод празника.