Православните християни почитат на 17 ноември паметта на Свети Григорий. Той  живял през III век в малоазийския град Неокесария (днес Никсар в Северна Турция). Роден в езическо семейство с името Теодор, след основното образование родителите му го изпратили да учи право в град Берит (днес Бейрут в Ливан). Но по пътя си минал през град Кесария и там чул проповедите на Ориген от Александрия, проницателен тълкувател на Свещеното Писание. Бил запленен от знанията и красноречието на александрийския учен, затова се отказал да иде в Берит и станал ученик на Ориген. Покръстил се и взел името Григорий.

След това отишъл в Александрия при Ориген и получил отлично богословско образование. Върнал се в Неокесария и отначало се подвизавал в пусто място, но с времето местните християни оценили качествата му и поискали той да им стане епископ. От смирение Григорий дълго не се съгласявал, но накрая отстъпил пред настояването на народа и бил ръкоположен за епископ на Неокесария, където имало само 17 християни.

С усърдна учителна работа и с личен пример на смирен и всеотдаен пастир светителят успял да привлече към вярата в Христос почти всички жители на града. Когато се упокоил в края на 270 г. в града му останали само 17 езичници. Свети Григорий бил свят по живот, сдържан в езика си и умерен в действията си. Затова Бог го удостоил с дара на чудотворството. По време на масовото гонение на християните при император Деций (средата на III век) светият епископ препоръчал на вярващите да не се излагат ненужно на преследвания, мъчения и смърт, а да се оттеглят в пусти места, за да не бъдат заловени. Сам той се скрил в планината, докато премине гонението.

Свети Григорий вземал дейно участие във всички дела на Църквата, поучавал устно и писмено, участвал в съборите против лъжеучителите.