Православната църква в България  почита на  на 27 ноември трима светци

Преподобният Теодосий е видна личност в духовния живот на българския народ през XIV век. Родом от Видинско, той станал монах в Арчарския манастир "Св. Николай", а после в стремежа си да намери духовно ръководство отишъл в Търновско. Накрая стигнал до знаменития исихастки учител в съзерцателния живот, до преподобния Григорий Синайски, който по онова време се подвизавал в манастир в Парория, вероятно в Странджа или Сакар планина. Под неговото опитно ръководство Теодосий успешно напреднал в духовния живот, а след смъртта му монасите го избрали за игумен.

Но Теодосий отказал да приеме такава отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил Атон, Солун, Цариград и много места в българските земи, натрупал богат опит в монашеския живот и накрая заедно с ученика си Роман основал свой манастир край Килифарево, недалече от Търново. Скоро около него се събрало голямо духовно братство от българи, сърби, румънци и гърци. Обителта станала средище не само на съзерцателен живот, но и на широка книжовна, и проповедническа дейност. А преподобният Теодосий станал обновител на духовността сред нашия народ. Между учениците му бил и ученият Евтимий, бъдещият Търновски патриарх.

След известно време поради разбойнически нападения Теодосий и братството му се преселили по-близо до столицата, където основали манастира "Св. Троица". На това място Теодосий прекарал три години, но заболял тежко и се отказал от игуменството.

Заедно с Евтимий и още трима ученици заминал за Цариград при своя приятел и сподвижник сред учениците на свети Григорий Синайски, патриарх Калист І. Там се упокоил в манастира "Св. Мамант" на 27 ноември 1363 г. Преди смъртта си преподобният Теодосий написал завет, в който съветва учениците си да пазят неповредена православната вяра и духовния живот.

Преподолният Яков бил богат християнин. За да спаси семейството си от преследванията, той приел да извърши езически обред въпреки волята си. Това дълбоко огорчило майка му и съпругата му. Трогнат от тяхната болка, Яков се разкаял. Царят положил усилия да вразуми неверника, но те били напразни, затова отсекли главата му.

Преподобният Паладий е роден около 364 г. в малоазийската област Галатия. На 24-годишна възраст приел монашество и прекарал от 388 до 399 година в подвижнически живот в Египет. За да се запознае по-добре с монашеския живот и да подири примери на истинско подвижничество, Паладий обикалял пеш местата, където се подвизавали бележити християнски отшелници.

Преп. Паладий бил ученик на Евагрий Понтийски.

През 400 г. той бил ръкоположен за епископ на гр. Еленополис в Малоазийската област Витиния. Починал преди 431 година, вероятно около 425 година.