На6 декември християните отдават почит на свети Николай. Той е роден през III век в град Патара, област Ликия, Югозападна Мала Азия. Живял по времето на императорите Диоклетиан, Максимиан и Константин Велики.
В млада възраст Николай останал сирак, като наследил от родителите си голямо състояние. Но той бил възпитан като съзнателен и себежертвен християнин, вдъхновен от човеколюбиви чувства. Затова побързал да се раздели с имуществото си, като облекчил участта на нуждаещи се хора - сираци, бедни, вдовици, глави на бедстващи семейства. Останал в историята случаят с един баща, който бил готов да поквари трите си дъщери, за да осигури издръжката на своето семейство. Щом научил за това, Николай тайно дал пари за зестра на трите девойки, за да могат да се задомят и да се опазят от грях, и те, и техният баща.
След това образованият мъж се посветил на подвижнически живот, но поради големите си добродетели той настойчиво бил помолен от народа да стане свещеник в Патара, а по-късно бил избран и за архиепископ на град Мѝра в областта Ликия (откъдето е и титлата му Мирликийски). На това служение той се отдал с цялата си душа и с любов ръководил своето паство, винаги се застъпвал за истината. Затова като християнин местният управител го хвърлил в затвора. Но когато Константин Велики дошъл на власт, всички християни били освободени и така Николай се върнал на архиепископския си пост. Той участвал и в Първия вселенски събор в 325 г., където се откроил със своята мъдрост и нравствено поведение.
Свети Николай бил надарен от Бога да върши чудеса, с които спасил много хора както от грехове, така и от смърт. Упокоил се в 343 г., а след векове мощите му били пренесени от кръстоносците в град Бари, Италия. Църквата го възпява като "правило на вярата, образец на кротост и учител на въздържание".
В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езическия бог Посейдон. Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. В нощта на пети срещу шести декември малчуганите оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Никола постепенно се трансформират в Коледа. 6-ти декември се смята и за ден на банкерите и търговците.
След 44-годишно прекъсване през 1992 г. Асоциацията на търговските банки и Българската народна банка възстановяват традицията църковният празник Никулден да се отбелязва и като празник на банките и банкерите.
Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден много православни християни приемат свето Причастие, а за празничната трапеза приготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.
Много храмове в България носят името на Мирликийския Чудотворец. Никулден е празник на град Бургас, чиито жители са го избрали за свой небесен покровител. На Никулден празнуват над 200 000 именници, от които две трети са мъже. Имен ден Николай, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.