На 20 секември християните почитат паметти свети Игнатий Богоносец. Той  е роден в град Антиохия, Сирия. Името му е латинско (съответства на Огнян), но според запазени сведения той е с източно потекло. Смята се дори, че е юдеин, тъй като на младини общувал с някои апостоли - Петър, Йоан и Павел, който вероятно го е кръстил. Има и предание, че Игнатий бил онова дете, което Иисус Христос посочил, когато апостолите спорели за първенство, прегърнал го и казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно". Свети Йоан Златоуст обаче, който живял и служил предимно в Антиохия, в похвално слово за светеца казва, че той не бил виждал лично Христос.

Свети Игнатий бил епископ на църквата в Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро, с много любов и голяма загриженост ръководел паството си, без да жали сили. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познаване на Иисус Христос и вяра в Него като Господ и Спасител. А християните нарекли своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бога в сърцето си. В записа на мъченичеството му се казва, че Игнатий бил "апостолски мъж във всичко" и "грижливо управлявал църквата в Антиохия", като я превел през гоненията на император Домициан. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ на Антиохия след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на богослужебните песни от два хора (антифонно), което после било прието и от другите църкви.

Осъден на смърт при император Траян, свети Игнатий бил изпратен за изпълнение на наказанието в Рим. По пътя написал послания до християните в малоазийските градове Ефес, Магнезия, Тралес, Филаделфия и Смирна, както и в Рим, а също и до Поликарп, епископ на Смирна. Свети Игнатий умрял мъченически през 107 г. в Рим, разкъсан от зверове в цирка. 

Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.

Най-характерен за този ден е обичаят полазване – по първия гост, който влезе в дома се гадае каква ще бъде годината за цялото семейство. Някога като полазник се е зачитал и член на семейството, който стане рано и пръв внесе в къщата трески или слама.

В различни региони празникът има специфични имена. В Източна България е известен и като Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден. В Западна и Южна България денят е известен като Игнат и Игнатовден.

Имен ден празнуват: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав.