На 22 февруари се чества едно събитие в живота на Цариградската църква - намирането на свети мощи на няколко мъченици. Това се случило по времето на Цариградския патриарх Тома (607-610 г.). От много жития се знае, че по време на гоненията против християнството вярващите с опасност за живота си прибирали телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места.
Така в началото на седми век край стените на Цариград при портата, известна като Портата на Евгений, били намерени в земята свещените останки на свети мъченици. Християни, начело със свещеници, веднага ги събрали с благоговение и положили в близкия храм. Вярващите започнали да им се покланят и скоро били засвидетелствани изцерения от различни болести.
След известно време чрез откровение от Бог на Николай Калиграф било разкрито, че сред свещените мощи били и останките на апостолските сътрудници Андроник и Юния (паметта им се чества на 17 май). За тях споменава свети апостол Павел в края на Посланието до римляни: "Поздравете Андроник и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа". Затова през 12-и век император Андроник Първи Комник построил храм в чест на мъчениците на мястото, където били намерени мощите им.
Преподобният Варадат бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял в първата половина на пети век. На младини избрал да се подвизава като отшелник в планината край Антиохия и станал известен духовник. А когато Антиохийският архиепископ Теодот научил за големите му добродетели, го поканил да помага в просветната дейност на църквата при продължаващите спорове с арианите. Варадат години наред със своя свят живот и мъдри слова давал пример и вдъхвал сили у православните християни. Упокоил се в мир в средата на V век.
Днес е и съботата преди месопустна неделя. Този ден се нарича "Задушница", защото в него си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното (в месопустна неделя) спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.
В навечерието на празника в църквите се извършва голяма панихида - тържествен парастас. В събота вярващите се събират на Божествена литургия, последвана от обща панихида. Ако не е възможно да отидете на църква, тогава можете да се молите за починалия у дома.
На този ден е прието в храма да се носи храна за помен, която се оставя на специална маса. Там можете също да запалите свещи за упокой на душите и да подадете имената на починали кръстени роднини, които след това свещеникът ще прочете по време на литургията.
В съвременните условия храната, която се оставя в църквата, се използва за подпомагане на нуждаещите се. Списъкът на разрешените предложения обикновено включва хляб, зърнени храни, сладки, зеленчуци и други хранителни продукти, месото и месните продукти не са забранени
След църковната служба много хора се отправят към гробищата, за да почистят гробовете на роднини и приятели. Обикновено следва трапеза, чието основно ястие е варено жито със захар. Както и на другите Задушници, в Месопустна събота цялото семейство се събира на поменална вечеря. На трапезата традиционно се сервират нечетен брой ястия.
В съвременните условия храната, която се оставя в църквата, се използва за подпомагане на нуждаещите се. Списъкът на разрешените предложения обикновено включва хляб, зърнени храни, сладки, зеленчуци и други хранителни продукти, месото и месните продукти не са забранени
След църковната служба много хора се отправят към гробищата, за да почистят гробовете на роднини и приятели. Обикновено следва трапеза, чието основно ястие е варено жито със захар. Както и на другите Задушници, в Месопустна събота цялото семейство се събира на поменална вечеря. На трапезата традиционно се сервират нечетен брой ястия.
На гробището се носи и червено вино, с което според традицията трябва да се извърши преливане на гроба от най-възрастната жена. Започва се от мястото, на което е главата на мъртвия към краката му, като се правят три кръга в посока на часовниковата стрелка.
Трябва да избягвате провеждането на шумни и весели събития. Също така е важно да не отказвате помощ на онези, които искат милостиня.
Препоръчително е да се въздържате от домакинска работа и ръкоделие. За предпочитане е да свършите тези дейности в навечерието на празника или да ги отложите за друг ден. Също така на този ден е строго забранено да влизате в спорове, да се карате и да правите негативни коментари за починалия.
Нашите предци са вярвали, че на този ден не трябва да се вдигат случайно изпуснати предмети на гробището. През този период също не е обичайно да се организират празнични събития, тъй като тези дни са посветени на паметта на починалия. Вярва се, че нощта преди Задушница а има особена сила и може да донесе пророчески сънища.