На 22 февруари православните христиани почитат паметта на Свети Поликарп. Той  се родил в град Смирна, на егейския бряг на Мала Азия. Родителите му били християни и синът им се покръстил още на младини. Поликарп имал щастието да слуша проповедите на свети апостол и евангелист Йоан, който живял до края на първи век в близкия град Ефес.

Запленен от учението на Иисус Христос, младежът станал един от дейните християни в Смирна, усърдно изучавал християнските свещени книги. Епископът на града свети Вукол видял в благочестивия момък голяма преданост към Божия закон, приел го сред служителите на местната църква и му възложил да проповядва Божието слово. Ръкоположен за свещеник, Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога: проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговото учение, призовавал езичниците да познаят истината. Много от тях оставяли идолопоклонството и свързаните с него безнравствени дела и приемали християнската вяра.

След смъртта на свети Вукол, Поликарп бил избран за негов приемник и много скоро станал най-уважаван епископ в Мала Азия. Дори езичниците го почитали заради неговите добродетели и твърдост на духа. Той обърнал мнозина към Христос, а неговите ученици на свой ред го прославили със светостта на живота си, например свети Ириней Лионски, свети Папий Йераполски и други.

На път за Рим свети Игнатий Богоносец посетил светителя в Смирна. Свети Поликарп непрестанно проповядвал Божието слово, грижел се за благото и душевната полза на своето паство. А Господ го прославил и чрез дар на чудотворство. Но в средата на втори век при император Антонин Пий започнало гонение в Мала Азия. Множество християни загинали сред страшни мъчения. Свети Поликарп също бил заловен и по заповед на римския проконсул в Смирна Луций Стаций Квадратус бил изгорен на клада в 155 г.

Днес е и Неделя месопустна. Тя е посветена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. Припомнянето на справедливия бъдещ съд преди поста е необходимо, защото целта на духовния подвиг в личния ни живот е да получим милост от Бог по време на всеобщия съд. Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости - Великден, са забранени месото и месните продукти. Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след това се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни Заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица (Сирница) до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Както се мени датата на Великдена, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл.