Всяка година  Първи март България се обагря в бяло и червено – цветовете на една от най-древните и обичани традиции у нас.

Мартеницата е не просто украшение, а мощен символ на здраве, късмет и ново начало. Тя се връзва на ръката, носи се на ревера или се закача на дрехата като знак за идващата пролет и надеждата за плодородна година. 

  На този ден всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през годината.  Мартеницата е направени от два пресукани конеца - червен и бял.

Според народното поверие червеният цвят има силата на слънцето и символизира жизненост, здраве и любовен огън, а белият цвят символизира чистота, невинност и радост. Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на "Св. 40 мчци Севастийски", или до 25 март - Благовещение. Те могат да се свалят и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 век, когато Аспарух преминал река Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Друга легенда свързва мартеницата с образа на Баба Марта – капризна старица, която символизира прехода между зимата и пролетта. Според поверието, когато е доволна, тя дарява слънчево и топло време, но когато се ядоса – задухва студен вятър и се спуска сняг. Хората започнали да носят мартеници, за да умилостивят Баба Марта и да си осигурят благосклонно време.

В някои райони на България съществува и вярването, че мартеницата води началото си от времето на траките. Те почитали пролетното равноденствие с празници, посветени на бог Дионис и Орфей. Според легендата, когато Орфей загубил Евридика, той завързал бял и червен конец в нейна памет, а траките започнали да го носят като амулет за любов и защита.

 Мартеницата е включена в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

Честита Баба Марта!