На 4 март в България се почита паметта на  преподобния Герасим. Той е бил християнски подвижник от пети век. Роден е  от област Ликия в Югозападна Мала Азия. Произхождал от заможно семейство, но в стремежа си да води духовен живот той раздал на бедните своето имущество и отишъл да се подвизава в прочулата се със своите отшелници пустиня Тиваида в Горен Египет. Там попаднал под влиянието на еретици монофизити (които признавали у Богочовека Христос само божествена природа) и дори станал защитник на учението им.

След време обаче му се отдала възможност да отиде на поклонение в Йерусалим. Там, в Палестина, Герасим се запознал с известния подвижник Евтимий Велики. Преподобният с мъдрите си поучения успял да върне Герасим в православната вяра и той решил да остане като отшелник в пустинно място край долното течение на река Йордан, недалече от обителта на свети Евтимий. Строгият подвижнически живот на Герасим скоро привлякъл и други монаси, които пожелали да го имат за свой духовен наставник. Така постепенно се образувал манастир, на който преподобният Герасим станал игумен.

Той установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършена безкористност и строго въздържание. Пет дни през седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и се хранели съвсем оскъдно. В събота всички се събирали в храма на манастира за света литургия, за да вземат причастие, след това обядвали на обща трапеза.

В неделя след литургията всеки пак се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета, за да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. През Великия пост преподобният се оттеглял в пустинята Рува, за да се отдаде на духовен живот. Станал образец на монашески живот през всички векове.Веднъж преподобният Герасим както си вървял по Йорданската пустиня видял лъв. Бедният звяр не можел да стъпва на лапата си, защото цялата била подута и много го боляла. Очите на лъва били пълни със сълзи, той гледал тъжно стареца и сякаш го молел да му помогне.
Светият отшелник не се уплашил от огромния звяр, приближил се до него промил раната, скъсал дрехата си и превързал ранената лапа.
От този момент лъвът буквално се привързал към монаха и станали неразделни приятели.
Иконите на които е изобразен свети Герасим е винаги срещата на светеца с неговият бъдещ питомец.
Преподобният нарекъл лъва Йордан, хранел го от ръката си като коте.
Монасите се удивлявали като виждали как огромният лъв крачи кротко до св. Герасим.
Много пъти преподобният поръчвал на лъва да пази манастирското магаре докато пасе на поляната. Веднъж изтощен от жегата лъвът задрямал. В този момент покрай магарето минал един човек с камилите си. Той си помислил, че магарето е бездомно и го взел със себе си.
Събудил се лъвът, но никъде не открил магарето. Върнал се в манастира много разтроен.
- Ти изяде магарето, нали? – казал св. Герасим лъва. Аз няма да те изгоня от манастира, защото от днес ти ще вършиш работата на магарето – ще носиш вода в манастира от реката.
Лъвът смирено се съгласил.
След няколко седмици покрай манастира минал онзи човек, който отвел магарето със себе си. Лъвът познал магарето и се затичал към него. Уплашил се пътникът и избягал, а лъвът завел магарето при светеца.
- Прости ми, Йордан, че си помислих, че ти изяде магарето!
Чудното приятелство между светеца и лъва продължило дълги години.
Когато св. Герасим отишъл при Господа лъвът много се натъжил, страдал по монаха. Той лежал на гроба на светеца и плачел от мъка. Един ден монасите открили безжизненото тяло на лъва до гроба на св. Герасим.
Така двамата приятели отново са неразделни в небесната обител на Господа. Ето, защо почти на всички икони св. Герасим се изобразява заедно с лъва.

Свети Герасим починал в дълбока старост в 475 г. Обителта му съществува и днес.

Имен ден празнуват Герасим, Герчо, Гера, Геро, Гюро.