
Днес е големият християнски празник Тодоровден. Отбелязва се в първата събота на Великия пост. Нарича се така, защото е свързан с името на християнския мъченик от началото на четвърти век Теодор Тирон. Паметта му се чества на 17 февруари. Ето една интересна случка.
Половин век след смъртта на мъченика Теодор на власт дошъл император Юлиан - високообразован човек, но заклет противник на християнството. Той се заел да възстанови езичеството и останал в историята с прозвището Юлиан Отстъпник (от вярата, защото преди това бил кръстен като християнин). Създавал всякакви трудности на християните и затова в първите дни от Великия пост заповядал в столицата да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни на пазара.
Но свети Теодор се явил на цариградския архиепископ на сън и му казал: "Предупреди християните да не купуват храна от пазара - храните са поръсени с кръв от идолски жертви! Които нямат постна храна у дома си, нека си правят коливо (т.е. да варят жито с мед)". Учуденият архиепископ запитал кой е този, който се грижи за християните, и чул: "Аз съм Теодор Тирон и съм пратен от Бог в помощ на християните". Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо.
От признателност към свети Теодор Църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост с коливо да почита паметта на великомъченика.
Честваме и преподобния Теофилакт, епископ Никомидийски.
Свети Теофилакт живял през осми-девети век. Произхождал от Изтока и бил човек с добро образование. Отишъл в Цариград, за да продължи обучението си, и там бързо си спечелил име на образован и способен човек. Запознал се и с бъдещия патриарх Тарасий, който тогава заемал висша длъжност в двореца.
Когато в 784 г. Тарасий бил избран за цариградски патриарх, той привлякъл Теофилакт в клира на патриаршията. Най-напред Теофилакт бил изпратен в един манастир край Черно море, а по-късно го избрали за епископ на Никомидия. На това отговорно място свети Теофилакт се отличил с дела на християнска благотворителност. С неговите грижи били построени не само храмове, но също болница, домове за бедни и престарели хора, които имали нужда от подкрепа и грижа. Епископът подпомагал със средства нуждаещи се вдовици и сираци. Във времето на една заразна болест, която се появила в града, той сам се грижел за болните заедно с лекарите и другите доброволци.
След смъртта на патриарх Тарасий на патриаршеския престол бил избран свети Никифор Първи, а после император станал Лъв Пети арменец (813-820 г.), известен противник на иконопочитанието. Тогава патриарх Никифор, заедно с епископите свети Теофилакт Никомидийски, Емилиан Кизикски, Евтимий Сардийски, Евдоксий Аморийски, Михаил Синадски и Йосиф Солунски, отишъл в двореца и изобличили самодържеца за иконоборческите му схващания. Императорът се разгневил и осъдил всички на изгнание. Патриарх Никифор бил заточен в Хрисопол, а другите епископи на различни места. Свети Теофилакт бил пратен в Стровил, на югозападния край на Мала Азия, където престоял в изгнание 30 години и там се упокоил в 840 г.
След като при императрица Теодора и патриарх Методий се прекратило преследването на иконопочитателите, мощите на свети Теофилакт били пренесени в Никомидия.
Тодоровден е празник и на коневъдството и на конния спорт
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на любимото на всички българи конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа.
Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби.
Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
Празнуват всички с имената Тодор, Теодора, Теодор, Тодорка, Теомир, Тодорин, Тодорина.