Първата голяма Задушница, която отбелязва Православната църква - Месопустна е дне - 9 март
В България се извършват помене в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки.
Името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата” на починалите.
За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на Възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни започва големият Великденски пост.
Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са три - преди Месни заговезни, след Спасовден, и за Архангеловден.
На 9 март във всички храмове на Българската православна църква и гробищни паркове ще се отслужат помени за покойниците.
За да се осигури нормалното транспортно обслужване на гражданите за Голяма задушница, община Пловдив осигурява повече рейсове до траурните паркове.
На 9 март (събота) с делнично разписание ще се движат автобусите по линии №7, 11, 27, 36, 37, 66 и 93. Линия №27 ще изпълнява празничния си маршрут до Рогошките гробища, а в интервала от 07:00 до 18:00 часа оттам ще минават и автобусите по линия №25. Това съобщиха от общинското предприятие „Организация и контрол на транспорта“.
Днес се почита паметта на светите 40 християнски мъченици били войници в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) в отбрана част от римската войска в IV век. Когато император Лициний започнал гонение срещу християните, тези войници веднага били заловени и затворени от управителя Агрикола. Отначало той ги похвалил за добрата им служба и им обещал пари, и повишения, ако се отрекат от вярата си. Но един от войниците му отговорил: "Ако ние не вредим на държавата, като следваме Евангелието, а по-скоро й помагаме с нашата изрядна служба, защо ни обвинявате за вярата ни, която създава добри хора и води до похвални дела?". Агрикола разбрал, че няма да успее да ги убеди и затова заповядал да ги изтезават.
После в мразовитата зимна нощ ги хвърлили в студените води на едно езеро. Изтезанието било ужасно, но мъчениците не склонили да се отрекат от вярата си. Само един от тях се пречупил, но веднага го заменил един от стражите, който се присъединил към безстрашните мъченици. На сутринта всички били в безпомощност от премръзването, затова ги извадили от водата и ги доубили. Това станало в 320 г. Скоро след смъртта им започнали да почитат подвига им. А цар Иван Асен ІІ построил в Търново храм в тяхна чест по случай победата си на този ден - 9 март 1230 г.
Днес се почита паметта и на двама светци, свързани с град Силистра. Единият е мъченик Исихий Доростолски, римски войник християнин от IV век, убит в града заради вярата си в Христос.
Света Димитра е родена в Силистра в 1810 г. След поредната руско-турска война семейството й се изселило в Бесарабия. Там тя се омъжила за руски военен, но той загинал в Кримската война. Тогава Димитра станала монахиня и по-късно създала манастира "Въведение Богородично" в Киев. Развила широка благотворителна дейност, подслонявала в обителта и ранените от войните. Починала на 9 март 1878 г.