След тежко заболяване на 76-годишна възраст почина Норайр Нурикян. Великият ни щангист не успя да се пребори с коварна болест, измъчвала го последните години. Ноно, както всички го наричаха, е един от шестимата, българи, печелили два пъти олимпийско злато. В богатата  си кариера Нурикян има още две световни титли (по това време олимпийските турнири са били и световни първенства), сребро от Световното в Хавана 1973, бронз от шампионатите на планетата в Лима 1971 и в Манила 1974. На европейски първенства Нурикян е шампион от Берлин 1976, сребърен медалист от Констанца 1972 и Мадрид 1973, и бронзов от Варшава 1969 и Верона 1974. Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя. Общият брой на извоюваните от него медали от всички състезания е 55 (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови). След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Беше генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), както и вицепрезидент на Международната федерация (2001-2005). Той беше и председател на Борда на директорите на спортния тотализатор, както и индивидуален член на БОК. За постиженията си е награждаван с ордени "Герой на социалистическия труд" и "Георги Димитров", а през 2008 г. получи и орден "Стара планина". Избран бе за почетен професор е на Ереванския университет. През 2022 г. Нурикян дари медалите си на Музея на спорта по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести. В края на миналата година Община Сливен преименува залата по щанги в града на "Норайр Нурикян". Бе планувано той да я открие лично в края на този месец. БФВТ изказва най-искрени съболезнования на близките му.