На 5 април - Акатистна събота, Светата църква чества една от най-големите православни светини – Чудотворната икона на Пресвета Богородица – „Златна ябълка”.

По покана на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Високопреосвещеният Сливенски митрополит Арсений възглави архиерейска света Литургия в храм "Успение Богородично" в кв. "Горни Воден" на Асеновград.

В съслужение с Владиката бяха: Пловдивският митрополит Николай, Преосвещените епископи Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион - викарии на митрополита, архимандрит Димитрий - протосингел на Сливенска митрополия, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник, архимандрит Петър - клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, свещеноиконом Панайот Сотиров - духовен надзорник на Сливенска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, свещеник Димитър Николов - председател на храма, свещеници от околията и епархията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор "Св. ап. Ерм" с диригент протопсалт Георги Радев.

Стотици миряни от всички краища на страната пристигнаха за празника, посветен на една от най-големите православни светини – Чудотворната икона на св. Богородица „Златна ябълка”, по чиято милост са станали и продължават да стават в наши дни безброй чудеса. С едно сърце и душа верният Божи народ изповяда Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш...”.

В края на св. Литургия митрополит Арсений се обърна към всички с вдъхновено слово за значението на Богородичния акатист, чудото на Боговъплъщението и благодатното застъпничество на Пресвета Богородица пред своя Син и наш Бог Господ Иисус Христос.

След това митрополит Николай припомни за чудодейното зачеване на жена, описано в синаксара на йеромонах Ананий Клинис от 1765 г., която за благодарност украсила иконата с ябълка от злато, откъдето идва и наименованието на чудотворната Богородична икона "Златна ябълка".

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.