Днес е последната неделя от Великия пост, наричана Вход Господен в Йерусалим или Вайя (от гръцки - Връбница) и Цветница. В този ден православните хриситяни честват  тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим няколко дни преди страданията и кръстната Му смърт.

Дни преди юдейския празник Пасха Христос тръгнал за Йерусалим от Витания, където възкресил Лазар. Той поискал учениците Му да вземат едно осле (магаренце) от близкото село, седнал на него и придружен от тях, и от други Свои последователи наближил стените на свещения град.

Когато жители на града и много от поклонниците за празника научили, че Той идва, се стекли да Го посрещнат. Те вече научили за възкресяването на Лазар и били въодушевени от чудото на Христос, мнозина от тях виждали в Него Божи пратеник. Затова едни постилали дрехите си, за да мине Той по тях, други носели палмови клонки в ръце и с тях Го приветствали, като викали: "Осанна! (Да живее!) Благословен е идващият в името Господне, израилският цар!". Този вид приветствия били обичайни за царете на еврейския народ, а с него евреите посрещнали Иисус Христос като благодатния израилски цар - Месия, Помазаника (на гръцки - Христос), Който бил обещан от Бог като Спасител.

Сам Иисус Христос не обръщал особено внимание на почестите, не се поддавал на празничните чувства на народа, нито се ласкаел от временната слава, защото добре знаел, че всъщност вече пристъпва към страданията и кръстната Си смърт.

Юдейските първенци поискали от Христос да забрани на народа да ликува, но Той им отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат", т.е. това приветствие на хората било искрено и заслужено.

На този ден у нас вярващите носят върбови клонки, подобно на възторжените посрещачи на Спасителя, за да Го посрещнат в душите си.

Българската православна църква празнува Цветница, наричан още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден. Той се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-красивите пролетни празници. Цветница е посветена на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често, когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Българската Цветница е богатство от ритуали. Един от най-разпознаваемите е осветяването на върбови клонки в храмовете, които след това се носят вкъщи за здраве и късмет. Народът вярва, че върбата прогонва злите сили и болестите.

Обикновено на Цветница се изпълнява последният лазарски обичай – „кумиченето“. В някои региони на страната този древен ритуал все още се изпълнява – младите моми пускат венчета по река или кладенец, а според чие венче излезе първо, тя ще се омъжи най-скоро. Това е и своеобразен пролетен ритуал, символ на възраждане и нов живот.

Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „кукла“. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.

На Цветница се вярва, че всяко цвете и дръвче празнува – затова празнуват и хората, носещи имена на цветя, растения и дървета: Цветан, Цветана, Цветелина, Лилия, Роза, Ясен, Теменужка, Виолета, Божура, Далия и много други. 

Общо 339 784 души в България имат имен ден на Цветница, съобщиха от Националния статистически институт на сайта си, позовавайки се на данни към края на 2024 година. 

Жените, които празнуват на днешния ден са 261 767, а мъжете - 78 017. 

От утре започва Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания), след която е Възкресение Христово.