През „женския” месец март в галерия Аспект гостуват осем дами, чиито произведения са обединени под мотото „От реброто Адамово...” . Въпреки библейската препратка на заглавието, не съм си поставяла за цел да акцентирам на „жените художнички”, „женското начало в изкуството” и други подобни клишета. Аз влагам в него по-скоро леко ироничен привкус, убедена , че няма женско или мъжко изкуство, а има стойностно; творците не се делят на мъже и жени, а на можещи и не можещи. Това разбиране до голяма степен е предопределило и избора на участничките – художнички със силно присъствие и утвърден стил.
Има и още един критерий, от който съм се ръководила при подбора на авторките - да поканя пред пловдивската публика нови и малко познати художнички, представителки на младото поколение в българското изобразително изкуство, които работят активно и категорично заявяват своето присъствие. Изключение правят Здравка Василева, скулптурката Пенка Никова и донякъде Трендафила Трендафилова – първата и втората като пловдивчанки, макар и живеещи в София, са добре познати, а Трендафила скоро имаше самостоятелна изложба в „Червеното пони”. Останалите пет художнички , а именно Женя Адамова, Живка Маринова, Игната Василева, Мария Райчева и Пенка Илиева-Чория, са приятната изненада за публиката, млади, но с вече оформено творческо лице и впечатляващи постижения. Макар и някои от тях да работят в различни жанрове, в изложбата всички, с изключение на Пенка Никова, която показва скулптури от бронз и хартия, се презентират с живописни платна. Ще си позволя да представя участничките с по няколко думи:
Женя Адамова е от Бургас, но живее в София, завършила е Националната художествена академия специалност „Порцелан и стъкло” в класа на проф. Райко Райков, активно работи в различни направления – живопис, керамика, порцелан, бижутерия. Реализирала е няколко самостоятелни изложби, множество общи и участия в пленери и симпозиуми.В изложбата „От реброто Адамово...” участва с четири живописни платна. „Обичам родния си град, хората, улиците... Обичам стари напластявания, нещата, които носят дух и история. Впечатляват ме детайлите, нюансите, това ме зарежда по невероятен начин. Усещам как извират отвътре навън някакви енергии от мен и без да го искам, всичко това, творбите ми, се появяват в резултат на общото ми състояние”, изповядва лъчезарната Женя Адамова.
Името на Живка Маринова нашумя през 2012 година, когато спечели голямата награда за живопис на Националния конкурс за живопис, скулптура и графика на „Алианц България”. Тя е родена в София, завършва Националната художествена академия, специалност живопис, бакалавър и магистър при акад. Светлин Русев. През 2004 г. печели III награда в Националния конкурс за млади художници, критици и куратори на Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий", през 1995 г. е удостоена с първа награда в конкурса за етюд на Владо Бунарджиев. В нашата изложба Живка се представя с четири характерни пейзажа, за които казва:” Винаги изхождам от натурата. Необходима ми е като своеобразна опора, върху която да стъпя и по-късно да трансформирам в друга моя лична реалност, която често граничи с абстракцията. Работите ми не се натурни, въпреки че притежават свое пространство, форма и структура. Те са изцяло подчинени на чисто живописното изграждане на композицията и емоцията, която искам да вложа”.
Игната Василева е възпитаничка на академия " Жул Паскин", София. Участва в кураторски проекти: 2011г. Национален природонаучен музей, София - " Музиката на гората" , 2012г. VIVACOM Art hall, София - " Дърво на живота".Организирала е три самостоятелни изложби в Университетска ботаническа градина - " Градина на вдъхновението I" 2004г., " Градина на ВдъхновениетоII" 2007г., " Градина в градината" 2012г. От 1998г. до сега е участвала в много общи изложби в София и в страната, така както и в международни изложби в Италия и Полша, през миналия месец представи самостоятелна живописна изложба в галерия „Натали” в София. Член е на СБХ и на Българско дружество за защита на птиците. В галерия Аспект Игната показва няколко платна от последната си изложба, които сякаш изграждат една наша лична градина. Защото всеки се усеща и градинар , който току що е посадил перуниките и сега ги оглежда – дали ще се хванат ; чувства се и хранител на птиците - червеношийката , свраката, паунът са част от голямата райска градина и сега за малко са пред очите ми ; след съзерцание на платната на художничката потъваш във времената на източните принцове и принцеси раздвоени-разтроени между ромонът на водоскоците, благоуханието на жасмините и калиграфските любовни послания. Пред нас е един универсален свят, за който няма граници и няма отминаващо време.. И вгледан в картините на Игната, разбираш колко са ти липсвали в ускореното ни ежедневие – тичащо след суета и химери...
Мария Райчева е родена през 1977 г. в гр. София. Завършила е специалност „Живопис” в Националната художествена академия, в класа на акад. Светлин Русев. През 2008 г. е защитила докторат по изкуствознание. Тя е член на Съюза на българските художници, секция „Живопис”. През 2011 г. художничката спечели награда на СБХ за специализация в Париж.
До момента Райчева има 9 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Самоков и Севлиево. Участвала е и в много общи, сред които Първо Балканско квадренале на живописта в Стара Загора през 2004 г., Пролетен салон на изкуствата в НДК през 2006 г., юбилейна изложба на фондация „Св. св. Кирил и Методий” през 2007 г., Национална изложба в Плевен през 2008 г., „Салон 2011” в София и др. Художничката е представяла свои творби в Черна гора, Словакия, Австрия, Гърция, Турция, Молдова. Носител е на няколко престижни награди. Част от показаните в Аспект картини са рисувани по време на специализацията й в Париж. На тях Райчева е „уловила” вълните на Сена и облаците над готическите катедрали. Да рисуваш Париж е огромно предизвикателство, но чрез него художничката за пореден път доказва впечатляващия си талант.
Пенка Илиева-Чория е бургаска художничка. Тя е завършила Югозападния университет, специалност "Педагогика на изобразителното изкуство". Първата си самостоятелна изложба реди преди повече от 10 години в "Луна от корени", последната за сега – в галерия „Неси”. Носител е на наградата за живопис от Министерство на културата в конкурс на Дома за хумор и сатира в Габрово. Живописта на Чория провокира сетивата, въображението и най-вече мисълта. В платната от цикъла „Жената като дом”, част от които показва в Аспект, са вмъкнати пластични конструкции от метал, акцентиращи върху женската утроба. Дом, от където тръгва човешкият живот и започва едно дълго пътуване към своя дом.Провокацията за този цикъл е скорошното майчинство на авторката, но смисълът е много по-дълбок от чисто физическото зараждане на живота и женската емоция. Авторът провокира с вечните екзистенциални въпроси, от къде тръгваме и накъде отиваме, къде намираме покой по пътя, когато вече я няма защитата на майчината утроба…
Трендафила Трендафилова е най-младата участничка в проекта, едва на двадесет и четири години тя има внушителна творческа биография. Завършила е Националната художествена академия, бакалавър по живопис при проф. Валентин Колев, има реализирани няколко успешни самостоятелни изложби и участия в много общи, както и редица награди - Лятна академия във Виена - награда за дипломна работа връчена от Национална Художествена академия София, 2013гг.; през 2012г. Първа награда "Първо международно студентско биенале на рисунката" СБХ, Първа награда за живопис в национален студентски конкурс "Атанас Кръстев. Червеното пони" Пловдив ,Диплом за свободна рисунка в конкурса за рисунка на НХА София и др. В представените в изложбата картини Трендафила демонстрира размах, рисувайки с широка четка, елегантна небрежност, видима в цялостния обем и завършек на предметите и детайлите. Използва както земни, локални тонове, така и ярки, пъстри и наситени цветове, но винаги с кадифена мекота.
И накрая няколко думи за Здравка Василева и Пенка Никова, които не мога да си позволя да пренебрегна само защото са добре познати в Пловдив. Пенка е единственият скулптор в проекта и нейните изискани и елегантни пластики идеално си партнират с произведенията по стените. Освен класическия бронз, тя отново изненадва с пластики от хартия, обработена с техниката папиемаше. Тъмният и тежък бронз и леката бяла хартия създават контраст и напълно различен облик на произведения, издържани в иначе еднаквата стилистика на авторката, която ни поднася един чисто женски поглед към живота, придружен със закачливо намигване и голяма доза самоирония. А що се отнася до Здравка Василева, мога само да я поздравя за успешното ѝ завръщане след раждането на нейния син. Платната, с които тя се включи в изложбата, са създадени в последните седмици, въпреки ангажиментите с двете ѝ малки деца и фактът, че не отстъпва от високото професионално и естетическо ниво като творец, е само достоен за уважение.
В заключение, „От реброто Адамово…” е проект, събрал осем млади дами, които са част от младото поколение художници в съвременното изобразително изкуство и всеки, който иска да се докосне до тенденциите в него, може да посети изложбата от 5 до 26. март.