БСП ще бъде първа сила с 18,9%  от гласовете, ако изборите за Европейски  парламент се проведас сего. На второ място остава  ГЕРБ - 18,6%, следват партия "България без цензура" (7,7%), АБВ (7,3%), ДПС (5,3%), Атака (3,8%), Реформаторски блок (3,3%), НФСБ (2,4%).

28 на сто заявяват, че партиите не ги интересуват и няма да гласуват. Това показва проучване на социологическа агенция "Афис" за обществените и политическите нагласи преди изборите за Европейски парламент.

Към момента се очертава поведението на избирателите да бъде изцяло водено от вътрешнополитическите борби и практически да игнорира общоевропейската проблематика, ролята и мястото на България в ЕС и платформите на нашите партии за тези избори. За това говори фактът, че почти няма разлика между нагласите за избор на евродепутати и тези за евентуален избор на депутати за НС.

Доколко декларираната висока активност ще се реализира, зависи от събитията и реакциите на партии, медии и евентуални протести през следващите месеци. За относително слабата и изкуствено нагнетявана политизация говори голямата разлика между данните от отворения и затворения въпрос за дела на негласуващите и колебаещите се. При открит въпрос, който показва ясно оформени намерения, сумата на неотговорили, негласуващи и колебаещи се е 51%, а при закрития, който симулира висока "активност" те са само 28%.

Тук е важно да се отбележи, че новите формации, появили се през последните няколко месеца могат да носят със себе си относително "кух" електорален потенциал, който да се дължи на тяхната медийна популярност и разпознаваеми личности.

Прави впечатление, че на фона на непрестанните скандали и медийни интерпретации партия "Атака" запазва лидерството си сред националистически ориентираните избиратели, въпреки че сред този електорален сектор се наблюдава силно фрагментиране и разпръскване на гласове. В противовес на общоприетото разбиране, че основният конкурент на "Атака" е НФСБ данните свидетелстват, че към този момент главният резервоар, който привлича напускащите "Атака" е новата формация на Николай Бареков "България без цензура". Очевидно е, че до изборите ще наблюдаваме битка за надмощие на националистическите формации, сред които "Атака" все пак запазва своето предимство.

Изследването отчита относително високи стойности на песимистични нагласи и очаквания за цялостното развитие на страната. Оценките за посоката, в която се движи България, са както следва: 3,5% от пълнолетното население смятат, че страната се развива в съвсем правилна посока, а близо 12 на сто в "относително правилна посока". На другия полюс са близо 68%, за които посоката е съвсем (45,2%) или донякъде (22,4%) грешна. За 14 на сто от запитаните страната се движи в неопределена посока. Проследената динамика назад във времето за последните 10 месеца подсказва, че промяна е настъпила преди всичко в негативно-неутралния интервал – ръст на песимистичните оценки за сметка преди всичко на умерено позитивните. Данните не са изненадващи с оглед на актуалния контекст – нестабилна политическа обстановка, ниско одобрение относно действията на властта, зимния сезон, характерен с по-високи битови сметки и т.н.

По-сложна е оценката за личното битие на индивида. За половината от пълнолетното население сегашният живот не се различава от този преди година. Близо 13% твърдят, че в момента се справят по-добре, но 35% са тези, за които животът е по-труден в сравнение с миналата година. Тази равносметка е значително по-малко лоша, отколкото през 2013 г. През март и април м.г. негативната оценка беше с 25% по-честа – около 60%. Увеличили са се тези, които казват, че не усещат промяна – от около 30% тогава на 50% сега.

Оценката за настоящия момент обаче не се променя към по-добро. Сега близо 40% декларират, че живеят по-зле от хората около тях, а други 47 на сто – по същия начин. Всеки пети оценява, че се справя по-добре от другите хора. За сравнение, през първата четвъртинка на миналата година делът на тези, които смятат, че живеят по-зле в сравнение с околните е бил с около 10% по-малък – 28-33%.

В очакванията за собственото бъдеще наблюдаваме нарастващо очакване у хората да живеят, както досега са живели. Сега делът на този отговор е 51%, а миналата година се движеше около 30-35%. За сметка на това значително намаляват както оптимистите, така и песимистите. Сега първите са 28, вторите 20%, докато през февруари-март миналата година са били съответно около 35 и около 26%.