Светла сряда е днес. Почита  се и паметта на свeти Йоан Богослов, и на свети Арсений Велики.

Паметта на Христовия апостол Йоан Богослов се чества и на 26 септември, когато се отбелязва успението му.

Свети Арсений се родил в средата на IV век в Рим от родители християни. Те му дали добро образование и го възпитали в християнската вяра. От младини Арсений се отличавал с мъдрост и висока нравственост. Затова бил нает от император Теодосий Велики за възпитател на синовете му Аркадий и Хонорий. 

В Цариград Арсений бил приет с големи почести, всички се възхищавали на неговата ученост и нравственост. Работил успешно като възпитател на бъдещите императори, но не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си задължения и да го поведе по пътя на спасението. 

След усилни молитви Арсений напуснал столицата. Преди това оставил скъпите си дрехи и като обикновен пътник се качил на кораб за Египет, който вече бил прочут с подвижниците си в пустините на запад и на изток от река Нил. 

Арсений постъпил в подвижническа общност в Скитската пустиня (западно от долното течение на Нил) и станал монах. Подвизавал се в уединение и безмълвие. Постепенно неговата ученост и начетеност в свещените писания, както и смирението и другите му добродетели го направили духовен наставник на много от монасите, които се подвизавали в пустинята. 

Християни от градове и села се стичали, за да чуят учението му, да се обогатят духовно и да получат благословение. Сам Александрийският патриарх Теофил многократно посещавал свети Арсений, за да се съветва по богословски и църковни въпроси.

За да избегне многото посетители, а и честите разбойнически набези, свети Арсений напуснал Скитската пустиня и заедно с учениците си Александър и Зоил отишъл близо до град Мемфис, а след това - в Каноп, в делтата на Нил. Там се упокоил в мир в 445 година.

На Светлата сряда (Празна сряда) от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко — обичаят Ладино хоро. В играта Ладино хоро девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за овчар, за говедар.

На днешния дес се почита  и паметта на мъченица Александра, и на новомъченик Лазар Български.

Александра била съпруга на император Диоклетиан и станала свидетелка на мъченията, на които бил подложен великомъченик Георги, и на чудото с изцеряването му от раните от изтезанията. Тя се убедила, че Бог, в когото вярва мъченикът, е истински и Той прави дивните чудеса за Своите почитатели. Затова признала, че това е истинският Бог и пожелала пред всички да изповяда вярата си в Иисус Христос.

Когато Диоклетиан научил за това неочаквано обръщане на съпругата му към християнството, което той години наред се стремял да унищожи, бил обзет от голяма ярост. Като не могъл да сдържи гнева си, императорът веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена да бъде отсечена с меч. Докато отивала към мястото на наказанието, императрица Александра усърдно се молела. По пътя тя коленичила и тихо предала Богу душата си.

Свети Лазар бил родом от село Дебел дял, на 14 километра от град Габрово. Баща му се казвал Недко Енчов. Поради бедност на семейството Лазар още като момче отишъл в Мала Азия и се условил да работи като овчар у един местен ага, заможен турчин, в село Сома, недалече от град Пергам (днес Бергама, Западна Турция).

Като християнин обаче хрисимият и работлив овчар предизвикал омразата на някои хора, които започнали да го уговарят да приеме исляма. Лазар решително отхвърлил всички тези предложения да смени вярата си. Тогава онези пристъпили към хитрост и накарали една жена да се оплаче, че овчарят Лазар я задирял с лоши намерения. Лъжесвидетели потвърдили измислената история и затова невинният български пастир бил заловен и подложен на жестоки изтезания. Можел да се избави от тези обвинения и наказания, ако приемел да смени вярата си. Но Лазар не можел и да допусне мисъл за подобна измяна на бащината си вяра. Затова накрая бил осъден на смърт и го обесили на 23 април 1802 г. Тогава мъченикът бил на 28 години.