Православните християни отдават днес почит на свети Епифаний. Той  е роден в бедно еврейско семейство в Палестина през 310 г. Бил още непълнолетен, когато починали родителите му. Той се постарал да отгледа малката си сестричка. А след като се запознал с разпространяващата се вече свободно християнска вяра, той и сестра му приели кръщение.

Епифаний поверил момичето на монахини от близък манастир, а сам той отишъл в пустинята на Палестина, където живял близо до видни подвижници. Постоянно изучавал Свещеното Писание, учел се и от духовния опит на другите отшелници. Вестта за неговата ученост и големи добродетели скоро се разнесла по разни страни и в 367 г. Епифаний бил поканен и избран за епископ на град Константия (преди това наричан Саламина, а днес Фамагуста) на източния бряг на остров Кипър. Градът станал седалище на архиепископа на Кипър и бил такъв до 1191 г., когато островът бил завладян от кръстоносците.

Свети Епифатий положил много усилия за християнизацията на жителите на Кипър. Успешно и с пламенна ревност се борил за запазване и укрепване на православното учение, като изобличавал всички еретични вярвания и заблуди на своето време. Благодарение на отличното познаване на Свещеното Писание светителят Епифаний написал редица антиеретически съчинения, за да запази от изопачаване християнската вяра. Най-известното е "Панарион" (или "Против ересите"), в което са описани и съответно опровергани десетки ереси. Свети Епифаний е предоставил изобилен материал за развитието както на християнските идеи, така и особено на еретическите учения. В 381 г. заедно с още четирима кипърски епископи светителят участвал във Втория вселенски събор в Цариград.

След като 36 години ръководил Кипърската църква, свети Епифаний се упокоил на 12 май 403 г., докато се завръщал с кораб от Цариград в Константия.

Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.

В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният.

Имен ден: Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен