Д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова е завършила ветеринарна медицина през 2008 година в престижния TiHo-Hannover, единствения автономен ветеринарномедицински университет в Германия. По време на 10-годишния си стаж в немски практики е натрупала богат опит в образната диагностика с ултразвук. Преминала е и обучение по дентална медицина като възпитаничка на д-р Фаренкруг. През 2019 год. заедно със съпруга си д-р Здравко Тодоров основава Vet Academy – уникален за България независим център за следдипломни обучения на ветеринарни лекари в пазарджишкото село Мокрище. Повод да потърсим д-р Рабаджийска стана нейно скорошно изказване, с което тя алармира, че ветеринарните специалисти в страната ни застрашително намаляват, а това крие рискове за здравето както на животните, така и на хората.

- Д-р Рабаджийска, в Деня на отворените врати в ПГСС „Царица Йоанна“ споменахте, че ветеринарните специалисти в България намаляват застрашително. Бихте ли ни разказали повече за този недостиг, какво показват данните (ако имате такива)?

- Данните показват, че към момента практикуващите ветеринарни лекари в България са около 2600, като само 900 от тях се занимават с едри животни, повечето предпочитат дребните. А от хората, които работят с едри животни, има доста голям процент пенсионери. Скоро и част от останалите ще бъдат пенсионери. Статистиката показва, че все по-малко завършващи ветеринарни специалисти се насочват да работят с едри животни. Пояснявам, че едрите животни са добитъкът, от който идва прехраната на всеки от нас, а дребните са предимно домашните любимци. А всъщност държавата плаща обучението на бъдещите ветеринарни лекари главно за да се предотвратят заразни болести и да се осигури прехраната на населението – това е основната роля на ветеринарните лекари. Добре е да припомним, че тези специалисти пазят както животните, така и хората от инфекциозни болести. Има голям брой зоонози, които се пренасят от животни на хора, както и обратното. Изключително важна функция на ветеринарния лекар е да разпознава тези болести и да сигнализира. Не всички хуманни медици са запознати с тях, за съжаление! И доста ги подценяват. На фона на това недостигът на ветеринарни специалисти все повече се задълбочава. В България вече има доста големи територии, които нямат нито един ветеринарен лекар, който да ги обслужва. Друг проблем е, че малки ферми от семеен тип затварят заради бюрократичната тежест – изисква се огромна документация, много от нея – на хартия, което затруднява малките семейни животновъдни стопанства. А всъщност това е най-доброто животновъдство, което може да се нарече традиционно за България.

- Защо се е стигнало до тази ситуация – да няма достатъчно ветеринарни специалисти?

- Това е една верижна реакция от всичко, което до момента коментирахме. Затварянето на малки ферми води до закриване на работни места и за ветеринарни специалисти. Така много колеги се преориентират в търсене на реализация. Това е един симптом, но причината е в европейските директиви, които сме задължени да изпълняваме. Контролът е необходим, но може да бъде облекчен чрез дигитализация, така че и съвсем малки стопанства да имат шанс да функционират, да се развиват. Още по-силен недостиг на ветеринарни специалисти има при грижата за дребните животни. Много от новозавършващите колеги решават да продължат кариерата си в чужбина, а това не е трудно, тъй като издаваните у нас дипломи за ветеринарни лекари са международно признати. В сектора за дребни животни амбулаториите и клиниките търсят под дърво и камък ветеринари, за да може да се развива дейността им, защото е факт, че този сектор в последните 10-15 години нараства.

- Какви са рисковете от дефицита на ветеринарни специалисти?

- Този дефицит е наистина застрашаващ, защото е свързан с продоволствената сигурност на нашата държава. Когато в една страна няма достатъчно ферми, не се произвежда достатъчно храна, тя става абсолютно зависима от чуждите пазари. Ако се случи нещо, което да наложи затваряне на границите, можем да стигнем до сериозна криза за хранителни продукти от животински произход. И не само това. Рискът от разпространение на болести също не бива да се пренебрегва. Българската агенция за безопасност на храните също търси ветеринарни лекари, които да упражняват контрол, а работещите там колеги наистина се нуждаят от подкрепление, защото от тях зависят толкова много неща: митници, производители, заведения и какво ли още не. Не знам дали се осъзнава важността на ветеринарния лекар като професия. Хипотетично, ако всички ветеринарни лекари в една държава спрат да работят едновременно дори само за седмица, това би могло да предизвика  страшна криза в цялата тази страна.

- Да очакваме ли търсенето на ветеринарни техници и лекари да става все по-силно?

- Търсенето на ветеринарни лекари е силно – това е факт. Търсенето на ветеринарни техници – също, тъй като лекарите не стигат, а те изпълняват донякъде и функциите на ветеринарните техници. Това обаче е финансово неиздържано. Един лекар не би следвало да извършва манипулации, които са по-ниско платен труд. По-оправдано е да негово място да се наемат един или двама техници, които да изпълняват потока от работа, която е за ветеринарни техници. А ветеринарният лекар би трябвало да е човекът, който взима решенията, назначава терапията, проследява резултатите от нея. Тогава една ветеринарна клиника ще работи рентабилно. Добрата новина е, че дефицитът на ветеринарни специалисти води и до повишаване на възнагражденията за тях – предлагат им се по-добри условия за работа, за да бъдат привлечени подготвени кадри. Един добър техник със сигурност може да разчита на една средна работна заплата и със сигурност няма да му се наложи да се примирява с минимална. За ветеринарните лекари – още повече, но там нещата са много специфични и индивидуални.

- Къде е решението на проблема? Какво трябва да се направи, за да не се задълбочава той?

- За да може да се навакса, държавата вече работи по този въпрос, като открива един нов факултет, който от следващата година ще има прием на бъдещи ветеринарни лекари. Той ще бъде в Плевен, където ще заработи ветеринарномедицински факултет към Медицинския университет. Така ще се увеличи броят на завършилите лекари и ще имаме малко повече специалисти. Оттам нататък трябва да се приложат политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в животновъдството, за да може, от една страна, държавата ни да има продоволствена сигурност, а от друга – бъдещите ветеринарни лекари да имат мотивация да се посветят на едрите животни. При дребните животни ситуацията е малко по-добра, с по-приемливи условия на работа и заплащане, с подкрепа от ветеринарен техник, така че там нещата могат по-бързо да се стабилизират. Що се отнася до ветеринарните техници – те също са много необходими. Но не можем да минем без актуализиране на учебните програми, тъй като те трябва да бъдат съответстващи на съвременните обстоятелства.

- Какви са общите планове на Вашата обучителна организация и ПГСС „Царица Йоанна“ за предстоящото обучение на ветеринарни техници?

- С голямо нетърпение стартираме и очакваме първите ученици по професия „Ветеринарен техник“ в ПГСС „Царица Йоанна“, гр. Пазарджик. Бих искала леко да открехна завесите – ще имаме сътрудничество с чуждестранни училища, от които ще можем да черпим актуални програми и знания. А нашият център ще направи всичко възможно, така че те да бъдат приложени и на практика. Дори вече започнахме преместването на обучителния ни център в базата на ПГСС „Царица Йоанна“ и се надявам съвсем скоро да сме готови.

- Как бихте убедили младите хора, че да се посветят на ветеринарната наука е правилният избор?

- Ветеринарната медицина е една много всеобхватна наука и с много голямо разнообразие. Така че на бъдещите колеги никога няма да им е скучно, винаги ще имат избор измежду различни поприща – дали да бъдат лекари, дали да станат преподаватели, дали да се посветят на контролна дейност, дали да изберат да бъдат изследователи. Всеки с времето може да реши кое е най-подходящото за него място. Професията на ветеринарните техници пък е една от малкото, които няма да може да бъдат заместени от изкуствения интелект, а той застрашава доста професии! Най-добрият вариант за младите хора е първо да положат основите, като завършат за ветеринарни техници, а после продължат с ветеринарна медицина. Но всеки сам решава как да гради кариерата си. За ветеринарните техници също има много възможности за реализация. В заключение може да се каже, че за младите хора това е един много добър избор с обе