Проваславните християни отбелязват днес празника Рождество на свети Йоан Предтеча и паметта на свети Никита Ремесиански.

Днес е един от празниците през годината, посветени на свети Йоан Кръстител и Предтеча на Иисус Христос. Нарича се Еньовден (името Еньо е производно от "Йоан" през "Яни"). На този ден той е роден. Според евангелието от Лука това станало шест месеца преди Рождество Христово. Неговите родители, свещеник Захария и Елисавета, дълго нямали деца и горещо се молели Бог да ги дари с рожба. Един ден архангел Гавриил известил на Захария, че молитвите им са чути и ще имат син, когото ще нарекат Йоан.

Захария не можел да повярва. Затова му било казано, че ще онемее и няма да може да говори, докато обещаното от Бог не се сбъдне. Когато се родило детето, по еврейския обичай, на осмия ден след раждането му то било наречено с името Йоан. Едва тогава Захария проговорил и благодарил на Бог. А на детето казал: "Ти ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им".

Когато Йоан пораснал, за известно време се уединил в пустинята и с пост, и молитва се подготвил за служението си. Сетне започнал да проповядва покаяние и да кръщава хората в река Йордан в знак на очистване на греховете. Той свидетелствал на всички и за Иисус, като идващия Спасител на света. А Христос го нарича "най-велик сред родените от жена".

В народния календар Еньовден е познат като Свети Иван Летни или Иван Бильобер, разказват възрастни жени от село Копиловци. Някога в Северозапада го празнували като ден на Слънцето и на борбата срещу болестите. Ставали рано и при изгрев се къпели на реката или на извора. Наливали си вода за в къщи, в която слагали цветето еневка. Момите миели с нея лицето си да са свежи и хубави. След къпането жените се отправяли към планината /Копиловци се намира във високата част на Западна Стара планина/, за да берат билки.  Старите жени учели  по-младите коя трева или цвят какво лекува и ги насочвали накъде да тръгнат, за да я намерят. Само врачките и магьосниците ходели сами и криели билките, които търсят. Само те знаели кои могат да омагьосват и да лекуват всякакви болести. Набраните билки правели на китки, които закачвали на сянка да съхнат. Други опушвали със запалените лековити треви, останали от предишната година.

Билкарите, баячките и магьосниците излизат рано сутрин, преди изгрев, и берат 77 билки и половина, които ще се използват цяла зима за лечението на всички болести и на болестта без име. Правят се еньовски китки (най-важната част, от които е еньовчето), които се връзват с червен конец. Те се използват за лек до следващия Еньовден. Вярва се, че с тези билки се лекуват безплодни жени, пази се къщата от зли духове, правят се различни магии за омраза или любов.

На Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите и разбира се – магьосниците.

На Еньовден имен ден празнуват  Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.

Свети Никита живял през IV век. Той бил родом от област Илирик. Получил високо образование и приел християнството. След време, благодарение на добродетелите си, бил избран за епископ на град Ремесиана (днес Бела паланка, Пиротско, в Сърбия). Като местен жител той проповядвал християнската вяра на даки и траки, според древни източници дори покръстил бесите. Тази негова успешна дейност е описана и високо оценена от съвременниците му. Свети Никита починал в началото на V век.