Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ, сам живеещ, достига 1526 лева към края на месец юни тази година. Общата стойност за тричленно семейство, с двама работещи възрастни и едно дете до 14 г., пък е 2748 лева. На тримесечна база необходимият за издръжка доход нараства с 0,4 на сто, а на годишна – с 5,1 процента.

Това показват обявените днес, 23 юли, данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за второто тримесечие на 2025 година, представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директорът Виолета Иванова.

Според изследването в сравнение със същия период на миналата година, през юни 2025 г. 133 лв. повече са нужни за издръжка за тричленно семейство и 73 лв. повече за сам работещ. Спрямо две години преди това сумата за тричленно семейство се е увеличила с 224 лв., а за един работещ – със 124 лева.

Тази статистика показва устойчив и значим ръст на необходимите средства, каза Пламен Димитров.

1967 лв. брутно месечно възнаграждение трябва да получава един работещ, за да покрие нуждите си, посочи още той. По думите му в София дори са нужни повече пари. При един работещ родител в тричленно семейство следва неговият доход от труд да е не по-малък от 3541 лв. брутно, за да осигури необходимите средства за издръжка на цялото домакинство.

През май 2025 г. над 1 милион и половина души са с осигурителен доход под брутната заплата за издръжка от общо 2 милиона 643 хиляди осигурени лица. Това означава, че 58% от работещите достигат доход, който им осигурява необходимите средства за издръжка.

По думите на Димитров има нарастване на възнагражденията, страната ни продължава да е и с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС.

Цените на храните нарастват почти два пъти спрямо средните на европейско ниво, обясни Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение. В България храните нарастват с 6,3%, а на европейско ниво ръстът е 3 на сто, посочи тя. По-сериозно покачване има при хляба, хлебните изделия и зърнени храни, а също така и при яйцата и млечните продукти. Отчита се ръст с 1,4% на хранителните стоки на тримесечна база. При кафе, чай и какао (с 6,9%), плодове и плодови консерви (с 6%), месо и месни продукти (с 2,1), яйца (с 2,1%), рибата и рибни продукти (с 2%.). Не се наблюдават спадове при цените на хранителните стоки на годишна база при нито една група артикули, коментира Иванова. Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи спад от – 0,3%, при ръст от 3,6% на годишна база.

Иванова добави, че според данни на Евростат за Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), България отчита 2,9% инфлация, като изпреварва ръста на средните нива за Европейския съюз, който е 2,2%.

КНСБ продължава да настоява:

• За ускоряване на процеса по транспониране на Директивата за адекватните минимални работни заплати във всичките й части;
• Да се изготвят дефиниция и методология за официално измерване от страна на държавата на „Заплата за издръжка“ по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ;
• Приближаване в средносрочен план на равнището на МРЗ към това на Заплата за издръжка;
• За подготовка на процеса по транспониране на Директивата за прозрачност в заплащането.

Изчисленията, които правим на база действащото законодателство, показват, че ако се спази действащият закон, минималната работна заплата (МРЗ) ще бъде между 1210 и 1212 лева. Това е нарастване с 12,3%, каза още Пламен Димитров.

Размерът на МРЗ ще бъде определен с Постановление на Министерския съвет съгласно разпоредбите в Кодекса на труда, като не се очаква промяна в сегашния автоматичен механизъм, каза още Димитров. Датата 1 септември наближава, не виждам възможност за парламентарно време за промени в Кодекса на труда, добави той.

Сегашният текст в Кодекса на труда върши работа на работещите българи, но не и на процеса по договаряне на заплатите, отбеляза президентът на КНСБ. Положихме доста усилия да намерим компромисни механизми за МРЗ през директивата за минималните адекватни заплати, обясни Димитров. За съжаление, този минимален пакет, който се опитвахме през последните два месеца да договорим с работодателите, се проваля, посочи той.

Презентация с данните можете да видите тук.