Апелативен съд – Пловдив  отказа да предаде българския гражданин   Е. К. на германските власти, като отмени решение на Пазарджишкия окръжен съд, с което е  допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от Районен съд Мюнхен Република Германия, с която се иска да бъде предаден на компетентните съдебни власти за осъществяване на наказателно преследване.

В Европейската заповед за арест е посочено, че деянието, за което се иска предаване на лицето е обсебване и злоупотреба с обществено доверие. На 13.12.2023 г. Е. К.  е сключил договор за кредит с немска финансова институция, като моторното превозно средство, което е купил, е било прехвърлено на банката като обезпечение. В следствие на забава на едно плащане на 19.08.2024 г. договорът бил прекратен без предизвествие от банката, а Е. К. „бил призован“ за върне автомобила. От материалите по делото се установява, че автомобилът е предаден на компетентните органи във връзка с обявяването му за издирване.

Апелативният съд не споделя доводите на Окръжен съд - Пазарджик, за това, че издадената ЕЗА отговаря като форма и съдържание на всички изисквания, визирани в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. В самия оригинал на същата се иска предаване на Е. К. с цел провеждане на наказателно преследване за едно престъпление, докато в превода на ЕЗА се твърди, че става въпрос за две престъпления. В същата се излагат посочените по-горе обстоятелства, свързани с деятелността на исканото лице.

Първият съд е предал лицето за описаното деяние, за което е приел, че  касае две престъпления по конкретно цитираните от първия съд правни квалификации, представляващи престъпления и от Наказателния кодекс на Република България, като е било посочено, че е налице двойна наказуемост и по националното право за обсебване и злоупотреба на доверие. 

Настоящият съд не се съгласява с изводите на първия съд, че описаната в ЕЗА престъпна деятелност представлява престъпления и по Наказателния кодекс на Република България.

Приема се, че отговорност за деянието на Е. К. може да се търси само по реда на гражданското право, доколкото разбирането е, че използването на наказателния процес като средство за уреждане и решаване на гражданско-правни спорове е нежелателно. Съгласно съдебната практика, един от критериите при подобно разграничаване е намерението за окончателно разпореждане с чуждата вещ, а наличието на намерение не за окончателно разпореждане с подлежащата на връщане вещ, а за заместването с паричната й равностойност, прави деянието несъставомерно като престъпление обсебване на чужда вещ. Следва внимателно да се изследва и конкретната причина за неизпълнение на съответния договор между дееца и пострадалия, като в случая преценката въз основа на изнесените данни е, че са били засегнати единствено гражданско-правните им отношения. 

Престъплението злоупотреба с доверие по чл. 217 от НК се изразява с съзнателно ощетяване на поверено чуждо имущество, което не означава своене на имуществото, защото в противен случай ще е налице присвояване на чужда вещ. В този смисъл двата състава, посочени от първия съд, са взаимно изключващи се. Въззивният съд, приема противно на първата инстанция, че във връзка с изложеното, са налице основания за отказ за изпълнение на конкретно издадената Европейска заповед за арест. 

Решението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.