Основна причина за натрупването на образователни дефицити и отпадането на част от децата от образователната система е неговоренето на български език. Това каза пред журналисти в Пловдив министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва в работна среща в СУ "Найден Геров" в кв. "Столипиново". Министърът разговаря с екипите по Механизма за обхват на децата в образователната система, които работят към училището, предаде БТА.

Всички анализи показват, че когато едно дете е от семейство, в което не се говори български език, бъде обхванато по-рано в образователната система, то има по-голям шанс да получи училищно образование и да се интегрира ефективно, подчерта Вълчев. Той припомни, че Евростат отчете миналата година за първи път, че страната е под средноевропейския процент на преждевременно отпадналите от училище. В момента той е 9,3 на сто, а много години е бил 12-13 процента.

Не съм оптимист, че ще имаме по-висока събираемост, ако санкциите, наложени на родителите, незаписали децата си на училище, се събират от директорите, коментира министърът. Той посочи, че всички възможни социални и семейни помощи са обвързани с посещаемостта, но е факт, че системата няма достатъчно механизми, с които да ги принуждава и да ги наказва, и компенсира с убеждаване и ежедневна работа. В момента в страната на терен са 12 000 екипа, които работят по Механизма за обхват на децата в образователната система. Бяха осигурени средства за образователни медиатори и тази година те са близо 1900, припомни Вълчев.

Има процеси на промяна на нагласите в ромските общности и голямата разлика от преди 15-20 години е, че много от родителите работят, каза министърът. Той допълни, че продължава да има проблеми с ежедневната посещаемост и "избутването", без да са усвоили компетентности. Апелирах към всички учители, ако децата имат дефицити, в който и да е клас, да работят индивидуално, а не да следват учебните програми, посочи Вълчев.

Един от дефицитите в системата е езиковата интеграция, която най-общо означава едно дете, което не знае езика на образователната система, да започне само с него. Той припомни, че е предложено в Закона за предучилищното и училищното образование да се регламентира такава интеграция. Децата, които постъпват в първи клас и не знаят български език, ще биват тествани и ще им бъдат предписани три пакета - 200, 500 или 800 часа български език, като се очаква промените да влязат през следващата учебна година. 

В Пловдивска област към момента не са обхванати около 230 ученици, съобщи началникът на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова. По думите й причините за това са различни, като основаната е заминаване в чужбина. Точният им брой ще бъде ясен около 30 септември, когато училищата подготвят списъците, допълни Киркова.