Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ – част от Културния календар на Община Пловдив – продължава с музикални събития от световна величина, отличаващи се с безкомпромисно високо качество и жанрово многообразие.

На 8 октомври на сцената на фестивала гостува изтъкнатият квартет SOLEM от Лозана, Швейцария в състав Деница Казакова – цигулка, Оливие Пиге - цигулка, Селин Порта – виола и Паскал Десарзан – виолончело, а към тях се присъединява и изявената българска пианистка Надежда Димитрова.

9 октомври представя пред публиката в Града под тепетата едно много оригинално събитие, посветено на голямата  фигура в музикалния живот на ХХ-ти век – композитора Курт Вайл: „Музикалното пътешествие на Курт Вайл от Берлин до Бродуей“, с участието на възхитителното австрийско мецосопрано Керстин Турнхайм и ярката пианистка Катя Борисова – и двете изпълнителки от години са част от прочутия Моцартеум в Залцбург.

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ е част от Културния календар на Община Пловдив и е носител на наградите „Музикален проект на годината“ на Българското Национално радио, награда „Пловдив“ за музика, Златен медал на Министерство на културата. Осъществява се с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, фондация „Музикартисимо”.

Билети онлайн в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.

Пълната програма на фестивала: www.musicartissimo.com

Квартет SOLEM е създаден през 2012, роден от споделеното удоволствие на неговите основатели, приятели и колеги от Музикалната консерватория в Нюшател да свирят заедно, черпейки свободно от най-красивите страници на камерната музика. Името Solem е в известен смисъл метафора, изразяваща артистичните намерения на състава, вкуса му към слънчевата енергия и светлината. Единомислието на тези четирима завършени музиканти е осезаемо чрез техните интерпретации, белязани с гъвкавост и чувствителност. Любител на контрастните начинания, Solem разширява своя репертоар от „Изкуството на фугата” до съвременното творчество. Квартетът се развива в съответствие с произведенията, като кани великолепни музиканти за обогатяване на сътрудничеството, предоставяйки на публиката уникални музикални срещи. 

През 2022 излиза диск с квартетите „Rosamunde” и „Quartettsatz” на Франц Шуберт, както и квартета на Паскал Дезарценс – „Prendre le temps qui s’égraine”. 

Деница Казакова /цигулка/ е родена в Плевен. Започва да учи цигулка на четиригодишна възраст с майка си, като едва на осем години Министерството на културата й предоставя изключителната привилегия да влезе в Националната музикална академия в София.  в класа на проф. Антон Хаджиатанасов. На 7-годишна възраст печели първото си национално състезание в Провадия, последвано от победите в други национални конкурси през 1979, 1983 и 1985. Следват награди и специални отличия на международни конкурси: радиоконкурса „Концертино Прага“, „Й.С. Бах“ в Лайпциг, „Мария Каналс де Барселона“, „Жак Тибо“ в Париж, „Липицер” в Италия. 

Поканена от Пиер Амоял, през 1990 Деница постъпва в неговия клас в консерваторията в Лозана, където шест месеца по-късно получава първа награда за виртуозност с поздравления от журито. 

По-късно учи цигулка при Мари-Аник Николас, съвременна музика при Жан-Жак Балет и барокова цигулка при Флоранс Малгоар в Женева. 

Duo Nova, което тя сформира с китариста Жан-Кристоф Дюкре, печели първа награда в няколко международни конкурси и осъществява интензивна концертна дейност в периода 1992 – 2015. 

В качеството си на солист и камерен музикант Деница Казакова допринася за обогатяването на репертоара, като инициира и записва произведения, посветени й от композитори като Жан-Люк Дарбеле, Улрих Колер, Ерик Годибер, Йохан Трайхел, Кристиан Фавр, Жак Демиер, Кзавие Дайер… Умножавайки красивите музикални срещи в артистичната си кариера, Казакова се посвещава и на преподавателската си дейност с млади инструменталисти от консерваториите в Нюшател и Лозана, Швейцария. 

 Оливие Пиге /цигулка/  е роден в Берн (Швейцария). Получава първите си уроци по цигулка в Schola Cantorum в Париж. След това се завръща в Швейцария, за да работи с Ан Бауер и Карен Търпи. Избира Лондон, за да завърши обучението си в Guildhall School of Music при Детлеф Хан, където получава степента „бакалавър“ и „магистър по музика“, и където учи също барокова музика при Михаела Комберти, и класическа импровизация при Дейвид Долан. 

След обучението си в Indiana University of Music в Блумингтън при известния педагог Маурицио Фукс той се завръща в Швейцария и получава концертна диплома във Висшето училище в Лозана с Лихай Бендаян и магистърска степен по педагогика с Джула Щулер. Големи учители като Жан-Жак Канторов, Анна Чумаченко, Игор Безродни, Игор Озим, Силви Газо, Павел Верников, Валери Градов и Иври Гитлис обогатяват кариерата му. Страстно привлечен от камерната музика, Оливие Пиге споделя сцената с артисти като Йоханес Бургхоф, Майко Иноуе, Алиса Маргулис, Ян Добжелевски, Арно Валин, Джула Щулер, Татяна Самуил, трио Монс... Като солист, в камерни състави или с Mistral Trio, той гостува редовно на множество фестивали в Европа, Латинска Америка и Япония.  Понастоящем Пиге е преподавател по цигулка в Музикалната консерватория в Нюшател. 

Селин Порта /виола/ започва обучението си по цигулка и виола от ранна възраст във Франция и Швейцария. Получава концертна диплома като виолист през 2004 във Висшето училище в Лозана в класа на Кристин Сьоренсен. Виолов водач на Камерния оркестър на Ньошател от 2005, и на Симфоничния ансамбъл на Ньошател от 2008, тя е член и на Jardins Musicaux (Cernier). От 2010 Селин Порта е първа виола на ансамбъла за съвременна музика Nouvel Ensemble Contemporain (NEC), както и на бароковия ансамбъл Moment Baroque. Създаването на съвременни произведения (Ерик Гаудиберт, Тюринг Брам, Беноа Моро, Виктор Кордеро, Каролин Шариер и др.) й позволява да търси нови звучности, респективно сублимацията на своя инструмент. Селин Порта с удоволствие споделя артистичния си опит със своите ученици в музикалната консерватория в Нюшател, където преподава виола от 2011, и където е създала курс по камерна музика за младите инструменталисти.

 Паскал Десарзан /виолончело/  - изпълнител и композитор, следва в консерваториите в Лозана и Цюрих, след което - в Hochschule für Musik в Кьолн, с учители Вили Хауер, Клод Старк, Борис Пергаменшиков, както и квартет „Амадеус” - за камерна музика. По-късно усъвършенства уменията си по бароково виолончело с Бруно Коксет в консерваторията в Женева.  Изградил се като професионалист, той бързо преминава към интензивна дейност в качеството си на камерен музикант, солист, или виолончелов водач в различни ансамбли  (Orchestre des pays de Savoie, Sinfonietta de Lausanne, Ensemble vocal and instrumental de M.Corboz и др). Сформира Duo Liberamente с пианистката Клер Испериан и в продължение на дванадесет години е член на Trio A piacere с Ханс Егиди и Даниел Фукс. Изявява се и като композитор (Héliaque, Graves Tendresses, Eologie, камерна музика и др.). Пише и музиката за спектакъла „Les affluents” на Philippe Saire. В момента Паскал Десарзан преподава виолончело в музикалната консерватория в Нюшател. 

Надежда Димитрова завършва специалност пиано в СМУ „Любомир Пипкови НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София. Участва в майсторски класове във Франция и Москва – при проф. Зинаида Игнатиевна. Носител е на първа награда от Международния конкурс „Леополд Белан” – Париж и първа награда в международния фестивал в Мидълсброу, Великобритания. Работила е като музикален редактор в Класик ФМ радио. Организатор е на редица музикални събития, сред които международния конкурс за пианисти „Зайлер” и Преглед на детските музикални школи в София, Пловдив и региона. Н. Димитрова е преподавател по пиано и активен инструменталист. Концертира с множество камерни ансамбли и български оркестри. Свирила е в България, Русия, Франция, Англия, Германия, Австрия, Швейцария, Гърция и др.

Керстин Турнхайм (Австрия) изпълнява обширен мецосопранов и сопранов репертоар. Изявява се в музикалния театър, на концертния подиум, в различни жанрове, както като солистка, така и в камерни музикални ансамбли. Тя преподава пеене в университета Моцартеум Залцбург  от 2018 г.

Нейното артистично образование включва вокално обучение в Университета Моцартеум Залцбург и при Хелена Лазарска във Виена, множество майсторски класове, както и обучение по флейта в Университета Моцартеум Залцбург. В допълнение, тя е получила отлично обучение по вокална и музикална педагогика и  по Estill Voice Training.

Керстин Турнхайм има  активна кариера в музикалния театър в Германия и Австрия, в Musiktheater Linz, Opera Graz, Theater an der Rott Eggenfelden, Herbstagen Blindenmarkt. Изявява се с Bruckner Orchestra Linz, Mozarteum Orchestra Salzburg, Залцбургското Бахово дружество, Филхармоничния оркестър Краков, Hyperion Ensemble и други. Авсрийската певица участва в множество крос-жанрови проекти, премиери, рецитали и изпълнения на музикални фестивали и концертни и оперни театри в цяла Европа. Има редица радио и телевизионни записи.

Катя Борисова е дългогодишен пианист-корепетитор първо в НМА, а след това в различни театри и фестивали в Австрия и Германия. Завършила е Софийската консерватория при проф. Обретенов и още като студент започва работа във Вокалния факултет. След това заминава първо за театъра в Инсбрук, след това е пианист в Моцартеума в Залцбург. Работи и за Залцбургския фестивал, както и в оперното студио на Баварската опера в Мюнхен.

През дългата си кариера на пианист-корепетитор Катя Борисова работи с едни от най-големите оперни звезди – както българите Гена Димитрова, Маргарита Лилова и Веселина Кацарова, така и със знаменитите Грейс Бъмбри, Рене Флеминг, Анна Нетребко, Рене Папе, Илдар Абдразаков, Йонас Кауфман, Габриеле Шнаут, Адриане Печонка и др. 

Катя Борисова е защитила доцентура като корепетитор за оперни постановки.

Курт Вайл (1900–1950) е важна фигура в музикалния живот на ХХ-ти век и един от близките съратници на драматурга Бертолд Брехт. Започнал кариерата си като автор на сложна модернистична музика, той се насочва по-късно към създаване на творби за широката публика и се утвърждава като един от най-популярните творци в Германия. Напуска родината си по време на нацизма, Вайл се установява в САЩ, където се натурализира и пише сценична музика за Бродуей.

Композиторът е роден в гр. Десау в еврейско семейство. На 15-годишна възраст вече проявява творчески способности и неговият баща търси съвет от диригента на Придворния театър в града, Албърт Бинг. Младежът става ученик на Бинг в продължение на няколко години, а по-късно постъпва в Берлинското висше училище за музика, където учи композиция при Енгелберт Хумпердинк. След 1921 г. Вайл изкарва и тригодишен майсторски клас по композиция при Феручо Бузони.
Амбициозният музикант бързо се превръща в активен участник в оживената културна сцена на Берлин. През 1922 г. той се присъединява към групата „Ноември“, формирана от артисти с леви убеждения като Ханс Айслер и Щефан Волпе. Те популяризират музиката на модернизма, създавана от композиторите Албан Берг, Арнолд Шьонберг, Паул Хиндемит, Игор Стравински и Ернст Крженек. Ранните несценични творби на Вайл от този период са експресионистични, експериментални и абстрактни. Производния като Струнен квартет, оп. 8 и Концерт за цигулка и духов оркестър, оп. 12 имат известен успех, но композиторът все повече се насочва към вокалната музика и театъра.

Първото сътрудничество на композитора с прочутия драматург и режисьор Бертолт Брехт е върху сатиричната опера „Възход и падение на град Махагони“, предизвикала скандал на фестивала в Баден-Баден през 1927 г. След това Вайл пише музика по либретото на Брехт на „Опера за три гроша“, съвременен прочит на „Просешка опера“ от ХVІІІ-ти век на Джон Гей, но действието е пренесено в подземния свят на Берлин през 20-те години. Творбата се превръща в хит, който затвърждава позициите на Вайл, като един от най-успешните автори на Ваймарска Германия. Силната музика, синтезираща елементи от джаза, съчетана с цинизма и социалната критика в текста, са феномен в културния живот на Европа между двете световни войни. През следващите години той продължава да жъне успехи, но с настъпването на нацизма натискът върху неговата работа се увеличава. Театралните директори все по-неохотно поставят творбите му, заради еврейския му произход. Поради опасност от арест, през 1933 година Вайл напуска Германия и след известен престой в Париж, се установява в Ню Йорк, където вече има някои контакти с музиканти от Бродуей. През този период композиторът започва сътрудничество с редица американски поети: Максуел Андерсън, Айра Гершуин, Мос Харт, Лангстън Хюз, Алън Джей Лърнър, С. Дж. Перелман и Огдън Неш. В САЩ Курт Вайл създава множество мюзикъли, част от които се нареждат сред най-популярните американски сценични произведения, редом с творбите на Джордж Гершуин и Ървинг Берлин.

Творчеството на Вайл заема специално място в музикалната култура на ХХ-ти век. Някои от мелодиите му се превръщат в джаз стандарти. С умението си да създаде мост между „сериозната” и „леката” музика, той оказа голямо влияние върху академичните композитори и  върху цялата европейска и американска песенна култура.