Повече от 2 млрд. лева е годишната загуба за държавния бюджет само от измами с ДДС. Като се прибавят несъбраните акцизи и осигуровки или укрити данъци, загубите достигат до 4 млрд. лева на година.  Това заяви директорът на Института за икономически изследвания при БАН проф. д-р Митко Димитров при откриването на кръгла маса: „Методология за анализ на риска от данъчни измами и данъчно укриване“.
Форумът се организира от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет (ЦППКОП) и Института за икономически изследвания при БАН, като в него участваха заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, представители на НАП, Агенция „Митници”, синдикални лидери и независими експерти.
Рязкото увеличаване на данъчните измами е особено отчетливо през последните 3 години, като тази тенденция съвпада с настъпването на световната икономическа и финансова криза, смятат икономистите на БАН. Според тях основно зад задлъжнялостта на предприятията и несъбираемостта на ДДС се крият корупционни практики и фиктивни парични потоци. Другите причини за резкия спад на приходите в хазната са честите законодателни промени, неефективната данъчна администрация и ненаказването на нарушителите на Закона, подчерта проф. д-р Гарабед Минасян от ИИИ.
Като посочи, че най-големите загуби за бюджета са от ДДС-измами и контрабанда на акцизни стоки, заместник-министърът на финансите Людмила Филипова заяви, че финансовото министерство разработва Стратегия за превенция на данъчните измами. Целта е да се набележат най-ефективните мерки за противодействие на незаконните практики, каза тя. И добави, че мерките ще бъдат разработени по видове данъци и данъчно задължени лица.
Има формула, по която да се изчисли рискът длъжностно лице да извърши измама, подчерта по време на кръглата маса и Елеонора Николова – земестник-директор на ЦППКОП. Според нея крайната цел на дискусиите по проблема е да се открият т.нар. „портали” на корупцията, като се разработи система от мерки за ограничаването им.
В дискусията се включи и председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев, който заяви, че сривът в събирането на данъчните вземания и осигуровките, който е точен критерий за измерване на сивата икономика, след 2007 г. е нараснал с над 5 процентни пункта - от 30 на 35%.  Изследванията на БСК показват, че за периода от 2008 до 2012 г. хазната е загубила над 12.5 млрд. лева от несъбрани данъци или измами, като тези изчисления дори не отчитат увеличението в размера на социалните и здравните осигуровки, както и ръста на средната заплата с близо 80% и на минималната заплата с почти 70%.
Сивият сектор се развива главно в туризма, услугите, строителството и транспорта, посочи Данев. Според него в производството нещата са по-видими и е по-малък делът на укриване на доходи, но като цяло икономиката ни се развива без посока и с твърде много дефицити.