Реалистичният срок за въвеждане на националната депозитна система за опаковки е 2027 г. Това съобщи министърът на околната среда и водите Манол Генов по време на панелната дискусия  за реформата в управлението на битовите отпадъци. Темата беше обсъждана в курорта Албена в рамките на годишната среща на местните власти, организиран от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Според министър Генов през следващата 2026 година МОСВ ще проведе консултации с общините, оползотворяващите организации, браншови асоциации и ангажирани с процеса субекти, за да обсъдят кои видове дейности по управление на отпадъците ще влизат в депозитната система. „Искаме в системата активно да се включат и общините. Целият процес от връщане на депозитната опаковка до нейното рециклиране е дейност, която трябва да се плати. Това е трудността в управлението на финансовия модел на цялата система“, обясни министърът.

„Целта е да се съберат максимален брой опаковки – според данните общо в страната са около 40 хил.-50 хил. тона, което не е голямо количество. Единственият начин да успеем с  тази цел е да стигнем до всяко село, всеки квартал и малък магазин, който желае да се включи. За малките магазини може да има подвижни вендинг автомати за събиране на опаковките“, каза още министър Манол Генов. Той изтъкна, че депозитната система ще има и социално измерение, затова трябва да достигне до всеки магазин, до всеки потребител. Ако се насочи системата основно към големите търговци, малките ще загубят бизнеса си, а държавата трябва да се погрижи и за запазване на работните места.

МОСВ вече е подготвило промените в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), които скоро ще бъдат предложени за разглеждане. „Засега идеите на правителството са депозитната система да се управлява от държавно акционерно дружество“, съобщи министърът. И добави, че в противен случай има риск парите да изтекат заради огромния обхват дейности и споменатото предизвикателство да се стигне до всеки потребител.

Според Манол Генов „депозитната система не е панацея, а „патерица“ на всички дейности според принципа „замърсителят плаща“, затова е време да въведем реална отговорност – този, който замърсява, трябва да поеме и разходите за това. „Иначе ни застрашават наказателна процедура и финансови санкции за държавата и общините. „Ние трябва да обясним на гражданите, които плащат, че този е правилният начин и той ще им пести пари. Защото един човек, който не е убеден, че това е изгодно за него, няма как да подходи отговорно към разделното събирането“, предупреди министърът.

За да се въведе принципът „замърсителят плаща“, трябват промени в Закона за етажната собственост, Закона за адресната регистрация и да се осигури достъп на общините до различни бази данни, така че експертите в кметствата да направят изчисленията. „Ако всичко се насочи към собственика и от там произхождат ангажиментите на ползвателя, общината трябва да изчисли таксата спрямо: определен адрес, определен самостоятелен обект в многоетажната жилищна сграда, като трябва да знае колко човека живеят в него“, обясни министър Манол Генов. Според него задачата не е лесна за кметовете и за да се справят, НСОРБ може да предложи и съответните промени в тези закони, за да могат да осъществят реформата.

Не на последно място министър Генов каза, че темата има пряко отношение и към проблема с нерегламентираните сметища – необходима е превенция, за да не харчат общините за почистването им. Той е убеден, че контролът на общините е занижен, а средствата за ликвидирането им са сериозен разход, който трудно може да се заложи предварително в бюджетите с точни цифри. Министърът увери представителите на местната власт, че МОСВ ще бъде техен партньор, защото са на първа линия в екологичната политика, за която държавата има задача да осигури нужната нормативна, финансова и експертна подкрепа.