Пловдивският апелативен съд увеличи наказанието лишаване от свобода от 2 години на 2 години и 8 месеца на В. С., изпитателния срок от 4 на 5 години и наказанието лишаване от право да управлява МПС от 3  на 4 години.

Подсъдимата В. С. е призната за виновна в това, че на 11.07.2023 г. в гр. Пловдив, при управление на лек автомобил „Ситроен“ е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила смъртта на 13-годишната Г. А., като деянието е извършено на пешеходна пътека.

В Пловдивския апелативен съд делото е образувано по жалба на майката и бабата на пострадалото момиче. 

Искането на близките за увеличаване на наказанието беше подкрепено в съдебната зала от прокуратурата, която не е депозирала протест срещу първоинстанционната присъда.

В решението си съдебният състав, който прие жалбата на близките на пострадалото дете за допустима, приема че видно от заключенията на вещото лице по назначените в хода на делото автотехническа експертиза и допълнителна такава, се установява, че В. С. е имала техническа възможност да избегне и автомобилът се движил със скорост по-малка от 34 км/ч, при ограничение от 30 км/ч.

В мотивите си съдът изрично подчертава, че с оглед на изразената твърде неясна позиция на частните обвинители по време на съдебните прения пред първата инстанция за отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства, възможното увеличение на наказанието лишаване от свобода е на 4 години. Съобразявайки провеждането на производството по реда на съкратеното съдебно следствие, същото се редуцира с 1/3 и се налага на подсъдимата едно крайно наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимата чистото й съдебно минало, семейното положение, недобро здравословно състояние, положителни характеристични данни, трудова ангажираност, изразеното искрено съжаление за стореното и направеното самопризнание още на досъдебното производство. 

Апелативният съд приема като отегчаващо обстоятелство за подсъдимата допуснатите по време на инкриминираната проява поредица от нарушения на правилата за движение, които по своето естество са твърде сериозни, защото би следвало да гарантират в достатъчно степен безопасността на останалите участници в движението. Освен това основната причина за настъпването на ПТП е липсата на своевременна реакция от нейна страна като водач спрямо опасността от удар с пресичащите пешеходци. Тя е имала пълна видимост към маркировката на пешеходната пътека от едно немалко разстояние, а впоследствие е могла последователно да възприеме наличието на пътния знак за ограничение на скоростта на 30 км/ч., както и появата на двете пешеходки, като дори тогава при избраната превишена скорост на движение от 50 км/ч е могла своевременно да реагира и да спре с автомобила преди мястото на удара, но не го е сторила. Реагирала е с твърде голямо закъснение на възникналите пред нея реални опасности, когато предотвратяването на произшествието е било обективно невъзможно.

  Поради това, за постигането на пълното поправяне на дееца, предвид естеството на инкриминираната проява, настоящият състав счита, че определеният изпитателен срок следва да бъде в максималния законов размер, поради което го увеличава от 4 години на 5 години.

Въззивната инстанция увеличава от 3 на 4 години и наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено на подсъдимата.

Решението на апелативния съд не е окончателно и подлежи на протест и обжалване пред ВКС.