„Креативност и наука в действие: мултидисциплинарни изследвания и обучения за бъдещето“ беше надсловът на 14-ата годишна научна конференция, организирана от Педагогическият факултет към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Форумът обедини преподаватели, изследователи, докторанти и студенти около общата цел – науката да не остава единствено  в специализираните издания, а да стига до класната стая, до социалната работа и до реалните услуги за деца и семейства.

Заместник-ректорът по научноизследователската дейност проф. Теменужка Йовчева откри форума с приветствие от името на ректора проф. Румен Младенов и академичното ръководство на университета. Йовчева подчерта, че въпреки различните професионални направления в Педагогическия факултет, конференцията постига впечатляващи резултати в наукометрията и допринася за развитието на университета като изследователска институция.

Деканът на факултета проф. Владимира Ангелова, която е и заместник-ректор по качество и атестация отбеляза, че ежегодният научен форум обхваща широк спектър от теми – от психология и социални дейности до педагогика и иновативни образователни практики. Тя акцентира, че участниците представят актуални изследвания и резултати, които намират пряко приложение в съвременното образование и социалната работа.

Директорът на Института по образование проф. д-р Галин Цоков заяви, че конференцията се е превърнала в символ на устойчивост и научна традиция за Педагогическия факултет. Той подчерта значението на форума като пространство за сътрудничество и научен обмен между преподаватели, докторанти и млади изследователи.

Пленарният доклад на проф. д.н. Иванка Мавродиева очерта тенденциите в научната комуникация днес: дигитални канали, интердисциплинарни екипи и научни продукти, които влияят на политики и професионални стандарти, а не само на импакт фактори. След това конференцията продължи в пет секции.

• В секция „Психология“ акцентът беше върху приложната психология в училищата и организациите: взаимодействие между поколенията в професионални екипи; валидиране на български психодиагностични инструменти; влиянието на екранното време върху поведението на подрастващи; работата с „вътрешното дете“; ролята на училищния психолог и транзакционния анализ в превенцията на конфликти.

• В секция „Начална училищна педагогика“ се обсъждаха конкретни практики от класната стая: STEM обучението в ранна възраст, проектно-базираното и игровото учене, дизайн мисленето, ограмотяването и развитието на лидерски качества у най-малките. Подчертана беше и употребата на изкуствен интелект като инструмент за активиране на вниманието и любопитството, а не като самоцелна технология.

• В секция „Педагогика и управление на образованието“ бяха поставени теми като емоционалните затруднения в детска и тийнейджърска възраст, е-наставничеството в приобщаващото образование, конфликтите между родители и учители като шанс за партньорство и нуждата от целенасочена работа с възрастните по теми като сексуалната грамотност. В секцията участваха и външни гости – Димитър Асенов (директор на НЦПКПС), Антоанета Ал-Хусари (зам.-директор на НЦПКПС) и проф. д.н. Иванка Мавродиева.

• В секция „Социални дейности“ фокусът беше върху подготовката на социални работници и връзката между социалната работа, психологията и образованието. Засегнати бяха дигиталните компетентности на бъдещите специалисти, качеството на стажовете, работата с деца в риск и подходът към травмата и възстановяването на средата.

• В секция „Предучилищна педагогика и актьорство за драматичен театър“ се разглеждаше ранното детско развитие през езика, играта и театрализацията. Бяха представени модели за създаване на богата езикова среда, за осмисляне на знанията чрез игра и драматизация, и за въвеждане на първи математически представи в разновъзрастови групи. Общото послание: за малките деца играта не е „почивка от ученето“, а самото учене.

Конференцията „Креативност и наука в действие“ затвърди ролята на Педагогическия факултет като място, в което педагогика, психология, социална работа и изкуства не съществуват отделно, а работят заедно – с видим ефект в училището, в социалните услуги и в подготовката на бъдещи специалисти, смята деканът проф. Владимира Ангелова.