Екипът на Градска художествена галерия - Пловдив предложи на публиката нова среща с голям, забележителен художник от плеадата знакови пловдивски имена на XX век – Колю Витковски (1925 – 1999). Поводът за ретроспективната изложба, която се откри в Зала „2019“, е 100 години от рождението му, а идеята, върху която кураторът Красимир Линков акцентира, е възможност  днешният човек да общува с духовността на твореца, независимо от физическото му отсъствие. Защото е убеден, че такава среща и общуване „са много по-истински, отколкото ако седим един срещу друг и разговаряме.“
В изложбеното пространство се разгръща богатото живописно творчество на Колю Витковски, създавано в продължение на близо четири десетилетия след дипломирането му в Художествената академия в Прага и специализацията му в Париж. Експонирани са над 90 произведения, предоставени от 16 градски галерии и инстиуции от цялата страна, от частни колекции, семейни картини. Най-много са творбите от фонда на Градска художестевна галерия - Пловдив, на която повече от десетилетие Витковски е директор (1971 и 1983).
„Неговите пейзажи не са пейзажи от натура…това са пейзажи, които са родени в неговото въображение. И в тях дори да има фигура, тя е толкова малка и така неопределена като присъствие, като действие. Самият пейзаж носи в себе си една човешка одухотвореност. И това той постига най-вече с начина, по който живописва“ – подчертава Красимир Линков. 
Самият художникът общува с природата с цялото си същество: „Топлината на земята може да се усети, само ако човек ходи бос по нея.“
Хората, които лично са го познавали, подчертават неговата социална ангажираност, категорично заявявани позиции за обществени процеси или по въпроси на изкуството. Но същевременно посочват личната му скромност и отстраненост от публичната суета.
Благодарност за работата, извършена от куратора и екипа на галерията по създаването на изложбата, изразиха близките на артиста. Неговата дъщеря Надежда Витковска прочете стихотворението „На татко“, което той не е могъл да чуе приживе. 
„Върху платното на самотен художник,
Там, където  започва животът,
Там, където умира животът,
Върху платното – там се раждаш ти.
От нервния удар на четката,
от горчилката на боята,
и от нейното светло начало.
Там се раждаш не само ти -
там изобщо се ражда безкраят.
Там земята се свива от болка,
разстоянието умира, за да ни сближи със душата.
Там се гърчи в последния стон 
сивото и кафявото пред градушка.
Там се събужда полето, върху което, 
върху което  художникът пак нюансира 
своята пустош и истинска сила.“

Със свои картини в експозицията участват:
БХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ОИ „Старинен Пловдив“, ХГ – Русе, ХГ – Смолян, Национална галерия, СГХГ, ХГ – Стара Загора, ХГ „Никола Маринов“ – Търговище, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол, частни колекции.
Проектът се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културен календар 2025.