Православните християни почитат днес  паметта на свети апостол Андрей Първозвани.

Той  е наречен Първозвани, понеже първи от апостолите бил повикан от Иисус Христос да тръгне след Него и да бъде Негов ученик. От младини той жадувал за божествената истина и когато свети Йоан Кръстител започнал да проповядва и да кръщава с покайно кръщение, Андрей станал негов ученик. Той бил на брега на река Йордан, когато Кръстителят посочил на народа минаващия Иисус и казал: "Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света!".

Като чули тези думи, Андрей и още един от Йоановите ученици тръгнали след Спасителя и останали с Него целия ден. А после Андрей отишъл при брата си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия (т.е. Христос, Помазаника)". И го довел при Христос.

Двамата братя обаче продължили своя предишен живот на рибари. Те били родом от Витсаида, недалече от северния бряг на Генисаретското езеро. Там по-късно Спасителят ги видял и им казал: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде вървели след Него и станали свидетели на Неговата проповед, на чудесата, смъртта и възкресението Му.

След Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите на Петдесетница всички апостоли отишли по разни страни да проповядват Божието слово. Апостол Андрей се отправил към северните области. Пътувал предимно по крайбрежието и през редица малоазийски градове стигнал до Византион (после Константинопол). Нататък минал по нашите брегове на Черно море и отишъл към Северното Черноморие, обитавано от скитите (днешна Румъния и Украйна).

Според друго предание е проповядвал и в град Патра в Северен Пелопонес, Гърция. Както и другите апостоли, свети Андрей посветил целия си живот на проповедта на християнството и спечелил множество последователи на Христос. Завършил живота си мъченически.

Българската народна традиция пази интересна легенда за светеца. Според преданието той живеел сам в гората и един ден мечка му изяла вола. Андрей я укорил, след което животното коленичило и му позволило да го впрегне.

Така св. Андрей станал укротител на мечките и техен повелител. Оттук идват вярванията, че на Андреевден мечките „се раздвижват“, а зимният сезон започва наистина. 

Най-разпространеният български обичай на 30 ноември е варенето на едри зърнени храни – най-често царевица, боб, жито, нахут или леща. Според поверието всяко зрънце трябва да набъбне, за да има берекет, здраве и плодородие през следващата година. Народът казва: „Колкото се умножава варивото, толкова да се умножи и доброто в дома“.

В миналото жените не са предели, не са тъкали и не са гасили огнището, за да не дразнят светеца и „мечките“.

На някои места се правят и малки ритуали за здраве – например да се даде лъжичка варена царевица на децата, „за да растат като нея“.

С традицията са свързани и няколко забрани:

Не се работи тежка и опасна работа, за да не се „разгневят мечките“.
Не се мете, за да не се изхвърли късметът от дома.
Не се дават вещи на заем, защото се вярва, че така човек „дава берекета си“.
Какво се яде на празника

Трапезата е постна, тъй като Андреевден попада по време на Коледните пости. Най-важното присъствие е варивото – символ на растеж и изобилие.

Обичайни ястия са:

варена царевица

варен боб или жито
постни сарми
тиква
печени или варени кестени
постна питка
Някои семейства раздават от варивото на съседи за здраве и благоденствие.

Имен ден празнуват всички с имената  Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин и др.