Православните християни почитат днес паметта на света великомъченица Варвара и на свети Йоан Дамаскин.

Света Варвара живяла в Египет по времето на император Максимиан (286-305 г.). Баща й бил езичник, виден жител на Илиопол. Заради необикновената красота на Варвара той я държал заключена в кула, за да общува само с избрани хора. Но сред девойките, които й прислужвали, имало и една християнка. Тя запознала Варвара с вярата в Триединния Бог и с учението на Иисус Христос, въплътения Божи Син. И когато в Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник, той я подготвил да приеме свето кръщение и я кръстил.

Но щом бащата научил, че дъщеря му е станала християнка, страшно се разгневил и поискал да я убие. Девойката избягала в пустинно място, баща й обаче успял да я залови и я предал на управителя с обвинението, че е християнка. На разпита Варвара изповядала вярата си в Христос. След ужасни мъчения била осъдена на смърт и заклана от собствения й баща. Местни християни тайно погребали великомъченицата с чест.

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и „баба Шарка“.В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.В някои краища Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета.Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят „за баба Шарка“. За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Имен ден имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка.

Свети Йоан Дамаскин е роден в Дамаск, Сирия, в края на седми век. Баща му Сергий бил висш служител при арабския халиф, а учител му бил ученият монах Козма от Сицилия. Йоан и неговият доведен брат Козма (Маюмски) получили отлично образование. След смъртта на баща си Йоан бил назначен за първи съветник на халифа, но напуснал поста и заедно с брат си Козма отишъл в Йерусалим. Там станал монах в манастира "Св. Сава", където останал до края на живота си. Взел дейно участие в защитата на иконопочитанието срещу иконоборците. Прекарал десетилетия в писане на ценни богословски трудове и църковни химни, които и днес се пеят по цял свят в гръцкия първообраз или в превод. Автор е на октоиха (осмогласника) и на прекрасни песни в чест на света Богородица.