Българските граждани очакват стабилност и отговорност в управлението, независимо кое е то, особено по отношение на бюджета за 2026 г. и въвеждането на еврото в една сложна обстановка, в която се намира страната. Това заяви президентът Румен Радев в началото на конституционната процедура по провеждане на консултации с представители на парламентарните групи в 51-вото Народно събрание. В съответствие с чл. 99, ал. 1 от Конституцията държавният глава проведе среща с представител на първата по численост парламентарна група в НС ГЕРБ-СДС, която бе излъчила за консултациите депутата Деница Сачева. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Държавният глава приветства решението правителството да подаде оставка в резултат на мащабните протести и напомни, че очакванията на българското общество са макар и в оставка кабинетът да прояви отговорност и да продължи да изпълнява в пълен обем своите конституционни задължения. Президентът отбеляза предизвикателствата, свързани с липсата на бюджет за следващата година и надеждата за подобряване на условията за провеждането на честни и прозрачни избори.
„Падането на правителството е закономерен финал на един управленски модел“, подчерта президентът и открои сред ключовите слабости на кабинета отказът да се чуе гласът на хората и бързите решения за влизане в еврозоната при липса на мерки за овладяване на цените. Държавният глава отбеляза, че ръстът на цените вече е факт и поздрави достойните хора в държавната администрация, които ще трябва да довършат процеса по въвеждане на еврото след абдикацията на правителството.
В отговор на упрек за разделение на българското общество държавният глава напомни, че разделението не идва от президентската институция. „Разделението идва от партиите, от модела на управление, което на практика не работи за хората, а за тяснопартийни интереси, за интересите на ограничен брой личности, които всеки ден декламират, че работят за хората, но всъщност управлението работи за тях“, отбеляза Румен Радев. По думите му нерегламентирания контрол върху институциите, упражняван от настоящото управление, няма нищо общо с демократичното европейско управление, и закономерният резултат от това е катастрофална загуба на доверие и изчерпан морален кредит на обществото.
Румен Радев постави въпроса за възможността за нова управленска конфигурация в рамките на 51-вото Народно събрание, която бе отхвърлена от представителката на ГЕРБ-СДС. Държавният глава повдигна и темата за нагласата на народните представители за евентуални промени в Изборния кодекс, които да гарантират честност на изборите, като припомни констатираните от Конституционния съд организационни и процедурни проблеми, проявени на последните парламентарни избори.
В рамките на срещата в отговор на поставен от президента въпрос стана ясно, че се очаква Министерският съвет скоро да внесе удължителен закон за държавния бюджет за 2026 г.
Страната ни се намира в сложна обществено-политическа ситуация и с правителство, което бе принудено да подаде оставка заради управленския модел и поведението на своите лидери, неприемливи за българските граждани. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща с представители на втората по численост парламентарна група в Народното събрание „Продължаваме промяната – Демократична България“. В съответствие с Конституцията президентът провежда консултации с политическите сили от 51-я парламент. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
По време на срещата президентът Радев подчерта, че Конституцията на България изисква непрекъсваемост на управлението и неговата пълноценна работа до отговорното поемане на властта от служебно правителство. Във връзка с това държавният глава постави редица въпроси към ПП-ДБ относно възможностите за формиране на нова управленска конфигурация в рамките на настоящото Народно събрание, както и перспективите за приемане на държавен бюджет в актуалната политическа ситуация. Румен Радев напомни и че становищата на Конституционния съд относно провеждането на последните парламентарни избори през октомври 2024 година са констатирали редица процедурни и организационни проблеми и попита за готовността на коалицията да инициира промени в Изборния кодекс, както и за визията й кога следва да бъде проведен нов предсрочен парламентарен вот.
„Споделям виждането за 100% машинно гласуване с контролно броене на разписките като средство за повишаване на честността, прозрачността и доверието в изборите и за да престанат безобразията с изборните протоколи и невалидните бюлетини“, посочи държавният глава.
Президентът Радев повдигна темата с разпространения запис от заседание на ПП-ДБ, в който се използва изразът „ала-бала през президента“. „Мисля, че трябва да има най-сетне отговор на този въпрос, ако искаме да има доверие в изборите, защото това се насочва към изборите“, заяви още държавният глава.
По време на срещата бяха обсъдени още размерът и вида охрана, която използват определени политически лидери в настоящия парламент. Румен Радев напомни, че по закон контролът върху НСО се осъществява чрез комисии в парламента. „Аз също съм за това, да не се злоупотребява с редица институции и органи на реда и сигурността, когато става въпрос за охрана“, посочи държавният глава, като допълни, че назначаването на охрана на политици от няколко специализирани структури крие координационни рискове. „Координацията тук е много сложна, понякога опасна, а няма и нужда“, каза още президентът.
Запитан дали лично ще участва в евентуални предсрочни избори, Румен Радев посочи, че целта на срещата е провеждането на консултации в рамките на конституционна процедура, а не „сладка раздумка за хипотетична моя партия“. „На мен ми е още по-трудно, защото където и да се появя и това е от години, гражданите питат мен, а аз съм в качеството си на президент“, подчерта още държавният глава Румен Радев.