Православните християни отдават днес почита на свети мъченик Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът". Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си”

За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски, св. Ириней Лионски и Ориген. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.

Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес. Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.

В християнския календар Игнажден е денят, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. Чества се на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.Празникът е свързан с календара на древните българи. Според него денят на зимното слънцестоене бил „отделен“ ден – не бил включен към някой месец или седмица. Денят след него се е смятал за начало на новата година. След покръстването на българите през ІХ век към този празник е прикрепено честването на св. Игнатий и празникът е преместен на 20 декември. Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „полазникът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.Когато полазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата, взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. В много села полазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е. момци за момите.След това на полазника дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“.

За благословията на полазника се дава пшеница и сушени плодове – за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи и др.Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива полазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък, а неговото посещение се смята за добър знак.На този ден който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а след това посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие.Вярвания, свързани с Игнажден:Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг.Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година (например 20 декември определя какво ще е времето през месец януари).Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът. Не се иска и не се дава нищо назаем.Не се става от трапезата по време на ядене.Не се шие и плете.Не се вари боб, за да не бие градушка.Не се пере, за да не налети болест. Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден.Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.Мъжете не впрягат добитъка, за да бъдат животните здрави и пъргави през цялата година.

Именици на този ден са: Игнат, Игнатий, Игнатка, Искра, Искрен, Игнасия, също и Пламен и Огнян и техните производни: