Православните християни почитат днес паметта на свети архидякон и първомъченик Стефан.
Той бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книгата "Деяния апостолски".
В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница, Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него.
Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия, и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани.
И апостолите казали: “Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): “Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”.
Както се вижда от разказа на книгата "Деяния", дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. “Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да се противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос.
След една пламенна негова реч Стефан нарочно бил обвинен в богохулство, за да могат според техните правила безнаказано да го убият с камъни. Така той останал в християнската история и с прозвището първомъченик на Църквата.
В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Единствената в света желязна църква - българската църква в Истанбул - носи името на първомъченик Свети Стефан.
На Стефановден се приготвят месни ястия. Обредната трапеза включва две ястия, които се считат за задължителни – свинско с кисело зеле и месна баница. От
напитките виното е преобладаващо и определяно за задължително, ако искате да спазвате традициите. В немалко домове се меси и питка, която се слага на трапезата.
Според едно поверие се слага купа с жито или житни класове, за да е плодороден добива в идващата нова година.
По традиция, младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Традиционно се приготвя свинско с кисело зеле или баница с месо.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на
Стефановден се спазвал обичая “ладуване“. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с
мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като
булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.
Празнуват: Стефан, Стефана, Стефания, Венцислав, Ванцислава, Запрян, Стамен, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Стойко, Стоян, Стоянка, Фани, Цанко, Ценка.