Православните християни почитат днес  паметта на 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомидия.

В началото на четвърти век съимператорите Диоклециан и Максимиан повдигнали жестоки гонения срещу християните. 

Самият Диоклециан заимствал религиозната програма на императорите от трети век. Като обединяващ център на римската религиозна система бил възприет т.нар. гений на императора и неговият образ като въплъщение на Юпитер.

Отказът от почитане на тези божества се смятал за държавна измяна и се наказвал сурово от властта. Повечето от жителите на империята били езичници и за тях не било трудно да почитат още две-три нови божества. Но християните винаги са отричали съществуването на други богове, освен единия истински Бог. Затова главно към тях били насочени мерките на държавната власт, които стигали до нечувани жестокости.

Гоненията траели до 311 г. и свършили с признаването на християнството, след като станало ясно, че то не може да бъде унищожено. Но преди това били избити по всевъзможни начини стотици хиляди християни. Тогава били изгорени живи и днес честваните 20 хиляди мъченици в град Никомидия, източната столица на Римската империя. Те били събрани в такова множество за богослужение на празника Рождество Христово, начело със своя епископ Антим, Той бил достоен и себеотрицателен човек, ден и нощ се трудил за душите на вярващите.

Запленени от словата и примера му много хора се присъединили към Църквата. Но този напредък на християнството тревожел властите и те решили да унищожат християнската църква. По време на празничното богослужение войници заградили просторния храм и сградите край него, струпали дърва наоколо и ги подпалили.

Огромни пламъци се издигнали и прониквайки навътре, бързо поглъщали всичко - сградите и хората в тях. Така били изгорени толкова хиляди вярващи в един от последните опити на римската власт да спре разпространението на вярата в Иисус Христос.

Това станало в 302 година. С това страшно събитие бил поставен венец на най-жестокото гонение против християните, което продължило десет години и се свършило с възцаряването на император Константин.

С деня на 20-те хиляди мъченици народната традиция свързва множество поверия, чрез които предците са гадаели каква ще бъде зимата и
идващото лято. Студеното време се е възприемало като знак за още по-силно застудяване, червените
дъги в небето – за слана, а поведението на животните е било наблюдавано с особено внимание. Църквата от своя страна налага строги
нравствени правила за този ден, като осъжда нецензурния език, завистта, мързела, клюките и
отказа от помощ. Според народните вярвания не се работи ръкоделие, не се вземат пари назаем ине се допуска раздор между близки, а домът трябва да остане отворен за коледари и добронамерени гости