Православните християни празневят днес  Обрезание Господне и почитат паметта на свети Василий Велики.

Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на четвърти век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари през 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина, Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. 

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които е и знаменитият Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

Вечерта срещу Нова година на 31 декември се прави втората кадена вечеря след тази на Бъдни вечер. Но в този случай традициите са по-различни, тъй като на трапезата за Нова година и Васильовден се слагат блажни ястия, а не постни. Погача, баница и ястия от свинско месо заемат почетно място на празничната трапеза.

В обредната питка, замесена от стопанката на дома, се слага сребърна пара. Преди да си измие ръцете след приготвямето на питката, домакинята трябва да излезе на двора и да докосне с ръцете си плодно дърво. Вярва се, че това ще донесе плодородие през годината и високи добиви от мед.

Баницата, която се слага на празничата трапеза, се нарича млин. Тя също се приготвя от стопанката на дома, като в нея се поставят дрянови клонки с пъпки, наречени за здраве, плодородие, късмет и берекет. На Васильовден се вари свинска глава и се приготвя пача.

По стара българска традиция на Васильовден на прага на дома се коли жертвен петел за късмет. От там е традицията да се яде пълнена кокошка или пуйка с ориз.

На Васильовден празничната трапеза се прекадява от най-възрастния мъж в дома, след което той трябва да прекади и цялата къща. Вярва се, че на когото се падне парата от питката или баницата, той ще има най-голям късмет през годината. Пред това тавата с баницата се завърта три пъти - всеки трябва да вземе падналото се пред него парче. 

През нощта трапезата не трябва да се вдига, а на следващия ден остатъците от храна се дават на животните.  

Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане, който се извършва от деца между 5 и 12 години. В ранните часове на 1 януари те започват да обикалят домовете на близки, съседи и приятели с благословии за здраве и берекет. Стопаните на дома дават на малките сурвакари лакомства, подаръци и пари.

В някои части на страната се изпълняват новогодишни игри с маски, в които участват млади мъже. Тези игри са известни още като сурваскаре или василчари. Вярва се, че те прогонват злите сили, които ходят през мръсните дни от Коледа до Йордановден. Мъжете, които участват в изпълнението на този обичай, се обличат с кожуси с вълната навън, с които обикалят домовете.

Празнува се  Васильовден. Имен ден имат всички с имената Васил, Василка, Василена, Весела, Веселин, Веселина, Васка.