Православните християни почитат днес  паметта на светите Седемдесет апостоли и на преподобномъченик Онуфрий Габровски.

Освен дванадесетте апостоли Иисус Христос имал и други седемдесет апостоли, които също изпращал на проповед, още докато бил с тях на Земята. 

След възкресението Му заедно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по целия свят да проповядват учението на своя Учител и Господ. Според преданието някои от седемдесетте апостоли стигнали и до днешните български земи. 

Навсякъде те проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, с търпение, кротост и дела на християнска любов. С Божията сила тези апостоли вършили много чудеса сред хората. Някои от тях пострадали заради вярата си в Иисус Христос, а други доживели дълбока старост и в мир предали духа си на Бога.

Свети Онуфрий е роден в Габрово през 1786 г. Казвал се Матей. Като юноша за някакво непослушание той бил наказан от баща си и безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Наистина после се разкаял, но тези думи продължавали да тежат на съвестта му. 

А в подобни случаи турците веднага извършвали обреда на мохамеданското обрязване над този, който е дал такова обещание. За да не станело това, родителите му го изпратили далече от Габрово и Матей отишъл в Света гора. Приел монашество с името Манасий в Хилендарския манастир, който по онова време бил населен предимно с българи.

Подвизавал се усърдно и строго, но не намирал душевен покой. Като научил, че редица християни, а и монаси от Атон в онези години пострадали за вярата си от мюсюлманите, Манасий замислил същия подвиг. Приел велика монашеска схима с името Онуфрий и отишъл на остров Хиос, където публично похулил исляма. 

Изправен пред съдията, Онуфрий заявил, че е християнин и макар някога да е обещал да стане мохамеданин, отхвърля тази вяра като лъжлива. Затова бил обезглавен на 4 януари 1818 г. Житието му било съставено на Атон.

Според обичая днес  на трапезата се слага чиния с мед или сладкиши, приготвени с мед, за да носят здраве, благополучие и късмет през идната
година.
На този ден не се разрешава да се карат хора, да се използват обидни думи, да се осъжда или
желае зло на другите, както и да се проявява мързел, завист или алчност. 
Църквата насърчава добротата, помощта и мирното отношение към околните. Хората прогонват злите сили от домовете си, като обикалят с икона и се молят.

Част от ритуалите е и силният шум в къщата – например удряне на черпак по тенджера – с цел да се изплашат злите духове. 

На този ден е важно да се обърне внимание на животните, както домашни, така и улични, и да се помогне на гладните и нуждаещите се.
Имената, които празнуват на този ден, могат да бъдат разглеждани като отразяващи духа на апостолите – хора, които се стремят към мир и вътрешно спокойствие. Макар връзката да не е директна, изборът на този ден за празник на тези имена отразява традиционната символика на мир и вяра, които са в основата на християнството.

Имен ден празнуват: Тихомир, Тихомира, Тихомирка и производните им.