Днешният християнски празник е посветен на кръщението на въплътения в човешки образ Син Божи, Иисус Христос, в река Йордан от свети Йоан Кръстител.  Сред народа е известен като Йордановден

Кръстителят излязъл няколко месеца преди началото на дейността на Иисус Христос като Негов Предтеча, както предрекъл пророк Малахия векове по-рано: "Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

Предтечата проповядвал покаяние, т.е. промяна на мисленето и на действията ни към добро според Божиите заповеди, като символично умивал греховете на хората във водите на река Йордан. Дошъл и Христос да се кръсти, но Йоан съзрял Неговата божественост и чистота от всякакъв грях, затова се опитал да го спре с думите: "Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?". Но Спасителят отвърнал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

С тези думи Той казва две неща. Първо, че с кръщението Си направил това, което било нужно за човешката природа: всички хора се кръщавали, така направил и Той, защото още не била станала известна божествената Ми природа и отказът Му от кръщение би се разбрал като човешка надменност. И второ, тъкмо при кръщението на Иисус се открила както Неговата божественост, така и троичността на Бог: Синът Божи се кръщавал във водата с човешката Си природа, Светият Дух слязъл над Него видимо, във вид на гълъб, а Бог Отец открито заявил на всички: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

На днешния ден се извършва голям (велик) Богоявленски водосвет както над съдове с вода в храмовете, така и край водните басейни, реките, морето. С осветената вода се поръсват всички вярващи и техните домове, а често и местата на тяхната работа. Светената вода се пази през цялата година и се използва за пиене или поръсване като знак за очистване от грехове и получаване на Божие благословение.

Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този

празник се нарича Водици.  На този ден се извършва празнична Богоявленска
литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро),
където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който
го хване, ще бъде здрав през цялата година. 
В Калофер на този ден се провежда и изключително зрелищното мъжко хоро в ледените
води на река Тунджа като се вярва, че всеки
влязъл в януарските ледени води, ще бъде пазен далеч от болести през цялата година. С
кръщаването на водата светът придобива нова
ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. мръсни дни, т.е. злите
сили са победени и прогонени. Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите
са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човексе очиства от греховете. 
Според поверията на старите българи в полунощ,
в нощта на празника, реките спират да текат и стават лековити. Вярва се и че водата на този ден
има свещени свойства и затова се пази през
цялата година, като се използва за лекарство.
През нощта срещу празника, когато “небето се отвори” се вярва, че всяко желание се изпълнява,
стига човек да изрече това, което иска на глас.
Според православната традиция пък на този ден
във всеки храм се прави водосвет като водата също се пази през цялата година и се вярва, че
има лечебна сила. Интересен факт е, че тази
светена вода не се смесва с други светени води, а
се държи отделно. Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите
и домовете и оборите с животни, за да бъдат
здрави и “осветени” през годината. Всеки член на
семейството пък бива поръсен със светена вода -

Пак народна традиция е момите да измиват с вода
лицата си, за да са бели и румени лицата им. На реката се носят части от ралото, които се топят,
за да е бяло житото, а три трески от бъдника се
хвърлят в реката, за да изтече всяко зло. Със светената вода пък се замесва пита, от водата се
слага и във виното и зелевия сок, като така се вярва, че няма да се развалят. На този празник се
събира и пепелта от огнището като също се смята,
че тя има лечебна сила. В някои краища на
страната, след като се върнат от църква, хората слагат брадва с острието нагоре като всеки я
прескача, за да се спрат болестите и всяко зло. В югозападна България обредът за къпане с вода на
този ден се нарича Мъжки водици, а в Родопите го наричат Хаскане. 
На този празник се правят и различни гадания. Например гадае се по бръшляна за здраве и дълъг
живот. Освен това за неомъжените в югозападните части на страната се гадае по
пръстени коя мома за кого ще се омъжи. Имавярване, че ако на този ден замръзне китката, с
която ръси светена вода свещеника, то годината
ще бъде здрава и плодотворна, ако пък на самия ден е топло - житото ще бъде гъсто, а ако и в дните
преди празника е меко времето, то годината няма
да е хубава. Вярва се също, че ако на този ден духа вятър, цялата година ще бъде ветровита.
На Йордановден се меси обреден хляб, за
направата на който се използва част от светената вода. Вярва се, че всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на
късмет и успехи през годината. След празничната вечеря се чупят орехи и по тях се гадае за бъдещето - здравата ядка означава здраве, а развалената – болест.

Имен ден днес празнуват Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божанa.