Православните християни почитат днес паметта на  преподобните отци,  живели в различни времена  Павел Тивейски, Гавриил Лесновски и Прохор Пшински. Тя ги обединява  подвижническият им живот като християнски отшелници, прекарали в молитва и пост през цялото си съществуване на този свят.

Преподобният Павел е първият известен отшелник в историята на християнството. Родом от област Тиваида в Египет, по време на повсеместното гонение при император Деций той се оттеглил в така наречената Източна пустиня в Египет, разположена между Червено море и река Нил. В скалиста планина в пустинята подвижникът намерил една пещера, в близост до която имало една финикова палма и изворче. В тази пещера се заселил младият християнин и останал цели 90 години там без да напуска това осветено от молитвите му място. Починал на 113 години. Малко преди смъртта му за първи път дошъл да го посети друг велик отшелник - свети Антоний.

Светите Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски са тримата най-известни последователи на свети Йоан Рилски, подвизавали се след неговата кончина.

Гавриил бил родом от село Осиче, община Крива Паланка (днес Република Северна Македония). Възпитан в християнската вяра, той още на младини се уединил в Лесновската планина южно от град Кратово и там се подвизавал в непрестанен труд и молитва. По-късно с помощта на родителите си построил Лесновския манастир, където се събрало братство от монаси. Той ги ръководел в духовния подвиг, но продължил да живее извън обителта в уединение. Упокоил се в началото на 12-и век, на 15 януари.

Прохор също живял през 11-12-и век. Бил родом от Овче поле (Северна Македония). Родителите му го възпитали в православното благочестие и когато възмъжал, Прохор се оттеглил в Козяк планина край река Пшиня (днес в Югоизточна Сърбия). Там той живял като отшелник цели 32 г. След смъртта му на това място построили Пчинския манастир в негова чест.

Според народната традиция, ако сланата остане през целия ден, пролетта се очаква да бъде студена и закъсняла. Когато птиците летят близо до къщите, това предвещава силна слана. Сняг или виелица на този ден се смятат за знак за добра реколта от пшеница.

Народните вярвания определят 15 януари като особен ден за магьосниците и врачките. Счита се, че именно в този ден те предават уменията си на учениците си и после ги изпробват върху хора, причинявайки различни беди или нещастия. Поради това се препоръчва да бъдете много внимателни: не допускайте непознати в дома си и не приемайте нищо от хора, които не познавате. На този ден също се съветва да се избягват важни дела и пътувания, защото денят се смята за неблагоприятен и опасен за нови начинания.

Православните християни на този ден отправят молитви към св. Павел Тивийски, с надеждата за укрепване на душата и тялото, за избавление от болести, уроки или робство. Вярващите търсят неговото застъпничество и за защита от негативни влияния и духовен натиск, включително от опасни религиозни или енергийни въздействия.

Имен ден празнуват:  Гаврил, Гаврила и производните им.