Присъда на пловдивските апелативни магистрари, с която е намалено наказанието на К. П. от 15 на 7 години лишаване от свобода, е оставена в сила от Върховния касационен съд.

Пловдивският окръжен съд е признал К. П., за виновен в това, че на 09.05.2021 г. в с. Васил Левски,  Пловдивска област  по време на частно празненство, по хулигански подбуди е направил опит умишлено да умъртви М. Г., поради което го е осъдил на 15 години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на същата дата, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което е осъден на 6 месеца обществено порицание. Съдът е признал  подсъдимия К. П.  за виновен в това, че е държал пистолет и бойни  патрони, без да има за това надлежно разрешение, поради което го е осъдил на 2 години лишаване от свобода.

Окръжният съд е определил едно общо най-тежко наказание от 15 години лишаване от свобода.

Подсъдимият е обжалвал присъдата си с искане за по-леко приложим закон и за по-леко наказуемо престъпление. 

Пловдивския апелативен съд приема, че жалбата е частично  основателна.

След края на празненство по случай 9-ти май, част от гостите се пренесли в дома на подсъдимия К. П. Той имал стари неуредени финансови отношения с пострадалия. След като употребил алкохол и бил видимо пиян,  домакинът донесъл торба с пари и пистолет и ги оставил на масата. Стрелял във въздуха, но по някое време взел оръжието, отишъл на масата и застрелял пострадалия в главата. След това се изплашил и заедно с един от гостите откарал пострадалия в ЦСМП в Карлово. Версията за нараняването на пострадалия била, че се е самонаранил с  избухнал фойерверк или пиратка. От болницата сигнализирали в полицията.

В резултат на нараняването пострадалият ослепял с едното око, имал и други наранявания. Подсъдимият решил да обезщети пострадалия, като започнал да му изпраща пари. 

Пловдивският апелативен съд извършва преразпит на свидетели, поставя ги в очни ставки за изясняване на обстоятелствата по деянието. Въз основа на събраните доказателства магистратите са категорични, че  може да се направи единственият извод, че именно подсъдимият  К. П. е възпроизвел изстрела срещу главата на пострадалия М. Г., в резултат на което той е получил травматични увреждания.

В хода на въззивното съдебно следствие апелативният съд назначава допълнителна балистична експертиза. От заключението й следва изводът, че подсъдимият е свалил предпазителя на пистолета, заредил го е и в един по-ранен момент е възпроизвел няколко изстрела на двора във въздуха. Когато е взел по-късно пистолета от кухненския плот, насочвайки го към главата на пострадалия, натиснал спусъка, вследствие на което се е задействал ударно - пусковия механизъм и е възпроизведен изстрел. Поради това съдът не може  възприеме защитната теза, че пистолетът сам е възпроизвел изстрел.

Апелативният съд приема за правилно възражението на защитата, че деянието не е извършено  по хулигански подбуди, тъй като подсъдимият е бил в собствения си двор и не е извършил непристойни действия, грубо

нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото. Намира, че деянието е извършено не случайно, а при пряк умисъл.

При така посочената правна квалификация за опит за убийство апелативният съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при изключително смекчаващи вината обстоятелства и да е в размер на 7 години лишаване от свобода.

Върховният касационен съд намира, че определеното на подсъдимия наказание е справедливо, отговаря на установеното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Решението на ВКС не подлежи на обжалване и протестиране.