Православните християни почитат днес  паметта на преподобния Герасим, християнски подвижник от пети век.

Той бил родом от област Ликия в Югозападна Мала Азия. Произхождал от заможно семейство, но в стремежа си да води духовен живот той раздал на бедните своето имущество и отишъл да се подвизава в прочулата се със своите отшелници пустиня Тиваида в Горен Египет. Там попаднал под влиянието на еретици монофизити (които признавали у Богочовека Христос само божествена природа) и дори станал защитник на учението им.

След време обаче му се отдала възможност да отиде на поклонение в Йерусалим. Там, в Палестина, Герасим се запознал с известния подвижник Евтимий Велики. Преподобният с мъдрите си поучения успял да върне Герасим в православната вяра и той решил да остане като отшелник в пустинно място край долното течение на река Йордан, недалече от обителта на свети Евтимий. Строгият подвижнически живот на Герасим скоро привлякъл и други монаси, които пожелали да го имат за свой духовен наставник. Така постепенно се образувал манастир, на който преподобният Герасим станал игумен.

Той установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършена безкористност и строго въздържание. Пет дни през седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и се хранели съвсем оскъдно. В събота всички се събирали в храма на манастира за света литургия, за да вземат причастие, след това обядвали на обща трапеза.

В неделя след литургията всеки пак се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета, за да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. През Великия пост преподобният се оттеглял в пустинята Рува, за да се отдаде на духовен живот. Станал образец на монашески живот през всички векове. 

Разказват, че св. Герасим със своята святост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранèн лъв, който силно страдал и дошъл за помощ при преподобния. Св. Герасим превързал и излекувал раната на лъва, който оттогава навсякъде го следвал и му служел като домашно животно. 

Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 година. След неговата кончина лъвът дълго време го търсел и тъгувал, и когато един  монах го завел на гроба на стареца, лъвът разбрал какво се е случило и издъхнал. 

Св. Герасим се изобразява на икона с този лъв, в памет на чудото с него, а неговият манастир съществува и до днес в Йорданската пустиня.