Присаждане на бъбрек на пациенти с различни кръвни групи, кръстосани трансплантации на орган и кратък срок за намиране на жив донор – това са част от методите, прилагани в болница „Флорънс Найтингейл“ в Истанбул, стана ясно по време на специализиран семинар на тема: „Иновации в бъбречната трансплантация“. Той бе организиран от турската клиника със съдействието на „Бридж Медикал“ ООД и Българската нефрологична асоциация с председател проф. д-р Борис Богов, като в него участваха изявени нефролози от България и чужбина. 

Днес турските нефролози провеждат среща с пациенти в Пловдив.

Доскоро не можехме да извършим бъбречни трансплантации, освен ако реципиентът и донорът нямаха съвместими кръвни групи – сега, с използването на модерни имуносупресивни терапии и процедури за пречистване на кръвта - плазмафереза, може да се елиминира отхвърлянето на присадения орган, заяви проф. д-р Айше Синангил, нефролог и специалист по трансплантации в болница „Флорънс Найтингейл“ – Истанбул. 

За първи път процедурата по трансплантация на бъбрек при пациенти с различни кръвни групи, или т.нар. AB0-несъвместимост, се прави в Япония, а от 8 години и в турската болница. За да бъде успешна тя, предварително трябва да се премахне образуваното антитяло, така че да не се предизвика имунен отговор срещу трансплантирания бъбрек чрез образуване на повече антитела и отхвърляне на присадения орган. Необходима е и достатъчна съответственост по антигени на тъканна съвместимост и други медицински показатели, посочи проф. Синангил.

Кръстосаните бъбречни трансплантации от своя страна са процедура, при която се съчетават 2 или повече реципиенти и донори по такъв начин, че всеки да получи необходимия орган, заяви проф. д-р Бюлент Юнал, хирург по трансплантация на черен дроб и бъбреци в болница „Флорънс Найтингейл“ – Истанбул. Според него те са особено подходящи при присаждане на орган от жив донор. 

Предимствата им пред традиционната процедура са, че позволява на повече хора да получат здрав орган, преодолявайки проблемите на несъвместимостта с роднини, заради различия в тъканите и кръвната група. Тогава се търсят съвпадения между няколко двойки: „донор - реципиент“, подчерта проф. Юнал. Съкращава се и времето за намиране на донор, което може да е от решаващо значение за пациента, добави той.

Недостигът на органи от трупни донори е глобален проблем, но трансплантацията на бъбрек от жив донор е една от възможните алтернативи, стана ясно още по време на семинара. Процедурата се извършва в различни клиники по света, а Турция е една от лидерите на донорство на органи и трансплантации. Болница „Флорънс Найтингейл“ в Истанбул е известна със своите високи резултати в областта на присаждане на бъбрек от жив донор, като процедурите се извършват под стриктното наблюдение и сертифициране от Министерството на здравеопазването.

В България бъбречни трансплантации се извършват от 1969 г., като в момента такива центрове има в 5 болници в страната. За периода от 2004 до началото на 2026 г. са трансплантирани 207 бъбрека от жив донор и 435 от трупен донор, но чакащите за присаждане на орган са 808, сочи статистиката на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Причината за малкото на брой бъбречни трансплантации у нас са и нормативни - в листата на чакащи могат да се включват само хора, които са на диализа. 

България е и единствената държава в ЕС, в която не се присажда бъбрек, ако няма съвместимост между реципиент и донор по кръвна група. Отделно, кръстосаното донорство е разрешено едва от 2020 г., но липсват условия за подобни процедури. Поради тази причина пациентите се насочват към други държави, където на ден се извършват по няколко трансплантации, колкото у нас се правят обикновено за година.

Турция е една от държавите, в които трансплантациите на орган от жив донор са рутина. В болница „Флорънс Найтингейл“ в Истанбул досега са оперирани 139 българи, като 8 от тях са били с несъвместими кръвни групи с донора, казаха от здравното заведение. 

Операцията се извършва с минимално инвазивни техники, като обикновено това става по лапароскопски път с малък разрез. Използва се обща анестезия, като цялата интервенция продължава от 2 до 4 часа. След операцията не се налага премахване на конците, защото в повечето случаи те остават скрити. Пациентите се връщат към обичайния си начин на живот до една седмица, но пълното им възстановяване трае няколко месеца.