Технически университет – филиал Пловдив, лаборатория на четвъртия етаж, пълна с най-съвременна техника и компютри. И студенти от клуба по роботика. Тук се „раждат“ умни машини. Колко умни? Ами могат например да се занимават с ... обучението на деца или пък да играят футбол. Асистент инж. Мехмед Медев e ръководител на университетския клуб по роботика. Той разказва: „Бях студент в университета, вече съм асистент и мога да отделям повече време за момчетата и момичетата от Техническия университет – филиал Пловдив, които се увличат от роботика – толкова, че да споделят свободното си време помежду си и с роботите. Искам да развием клуба ни до такова ниво, че участниците макар и студенти, да партнират успешно с индустрията и иноваторските компании. Ние се стремим да измисляме решения, които да бъдат от полза на индустрията. Можем да предложим много интересни от гледна точка на потребителя решения, свързани с роботи, а и да направим роботи-прототипи.”
Студентите от клуба по роботика се обучават в различни специалности като: „Интелигентни системи и изкуствен интелект“, „Мехатроника“, „Индустриално инженерство“, „Автоматика, информационна и управляваща техника“ и „Компютърни системи и технологии“. Асистент инж. Мехмед Медев задава задачи за решаване в роботостроенето, а студентите сами решават как да се сдружат в екипи, за да ги решат. В клуба по роботика създават умните машини с материали и оборудване, голяма част от които са дарени от фирми – партньори на университета.
= Първо изпитвам робота върху себе си =
„ За да създадем нашия робот за обучение на деца се свързахме с Центъра за обучение на деца, където имат подобни курсове. Те имаха интерес да финансират проекта. С него взехме първо място в състезанието „Дни на роботиката“, но продължаваме да го развиваме – от прототип, какъвто е роботът сега, в готов пазарен продукт, който не струва скъпо.“ - това разказа Младен Узунов – четвъртокурсник по специалността „Мехатроника“ в Технически университет – филиал Пловдив. Концепцията на учебния робот е 90 на сто от него да се изработи на 3D принтер – вкъщи или в учебната лаборатория. Разработката е завършена така, че може да се поръча цялата коруба с всичката електроника в нея и единствено да се насладите на свързване и програмиране. Малки деца могат да го програмират с езика „Скрач“, който е с „блокчета“ - изтеглят си „блокче“ и то казва на робота къде да отиде и какво да направи. По-големите ученици от специализираните гимназии могат да проектират, сглобяват и надграждат първоначалния модел.
Дали обаче роботът няма да бъде опасен за тези, които го създават и надграждат? Младен Узунов обяснява: „ Нашата умна машина може да имитира индустриалните “scara”-роботи: взема детайл и го оставя на друго място. Учениците ще могат да обменят информация с робота, но не гласово, а чрез програмни езици. Няма граници за това как да се управлява машината. И нещо важно: тя не може да навреди на човека. Използваме стъпкови драйвери с вградена защита, която се нарича стелт гард. Ако роботът влезе в контакт с дете, той веднага се изключва. Лично пробвах колко силно може да ми прищипе ръката и ... той спря. Отделно от това роботът се движи изключително бавно, защото целта му е прецизност. Работният обхват е 30 сантиметра. Той имитира човешка ръка с рамо, лакът, а китката представлява ос, движеща се вертикално, на която има хващачи.“
Създателите на обучаващия робот вече обмислят как да го подобрят. Ще махнат всички възможни части от него, които биха навредили на околните хора. Втората версия на робота ще направи движенията му по-плавни. Ще запазят досегашния му размер, който е 30 см х 40 см. Образно казано на един училищен чин могат да се сложат две такива машини, без да си пречат една на друга.
= Отбор „Айляк роботикс“ =
Първата за годината надпревара с други строители на роботи от цялата страна студентите от Техническия университет – филиал Пловдив правят на националното състезание „Дни на роботиката“. Конкурирахме се с 23 отбора, а нашата категория бе за хардуерни решения, разказва Младен Узунов. И се шегува, че най-трудно било да обяснят на противниците си думата „айляк“ - разбираема за пловдивчани, но нищо не значеща за останалите роботостроители, които сe притеснили да не би да е роботен термин, който те не знаят. „Айляк роботикс“ се класира на първо място и получи специална първа награда. Проектът има и награда от външно жури от медия TLL, която се занимава с роботиката в България.
Една от атракциите на клуба е пловдивският робот-футболист. Димитър Гицов – студент магистърска степен в специалност „Мехатроника“ разказва как са го направили: „Аз съм играл футбол и ми беше интересно да направя футболен робот. Събрахме се с още трима колеги и започнахме. Изискването бе да бъде по-голям от размери 20 см х 20 см х 20 см. И да не е по-тежък от 1 килограм. Роботът ни отвън прилича по-скоро на танк – и се движи сигурно по всякакъв терен. А и нашият „футболист“ е силов играч, така че веригите не позволяват той да бъде отместен от противников играч. Топката, с която се играе е пластмасова с диаметър 10 сантиметра, роботът я води с две плочи, поставени перпендикулярно на терена. Ритането на топката става с механизъм, наподобяващ краче. Екипът ни управлява робота с команди, подадени от мобилния ни телефон. А командите са: напред, назад, настрани и ритни топката. Има и възможност футболистът да се движи по-бързо или по-бавно.“
= Правила на роботския футбол =
Роботите-футболисти се състезават само с един играч в отбор и всеки трябва да вкара гол в противниковата врата. Мачът продължава 20 минути. Роботът получава жълт картон, ако много агресивно удря противника. Печели който е по-як и вкара повече голове в противниковата врата.
Димитър Гицов обясни още: „Повечето от частите на нашия „футболист“ са пластмасови и са изработени от нас на 3D – печатащо устройство, отделно е електрониката и задвижванията. Като събера всички разходи, без нашия труд и без разходите за „отпечатване“ на частите, роботът ни струва не повече от 30 евро.“ При дистанционното управление има риск от заглушаване на сигнала, но това е забранено от правилника и не си заслужава да се ползва при футбол между роботи, защото не феърплей. Впрочем нашият футболист още си няма име – приемаме идеи, заключи студентът от Техническия университет – филиал Пловдив.