На днешния ден — Велика събота, 11 април — в 14:13 ч., в храма "Възкресение Христово" на Гроба Господен в Йерусалим, отново бе явено едно от най-дълбоките и очаквани чудеса на православния свят: слизането на Благодатния огън.
Всяка година, в навечерието на Възкресение Христово, хиляди вярващи със затаен дъх очакват този момент. И тази година той се случи — като тих, но силен отговор на вярата и молитвата.
 Благодатният огън не е просто пламък.
Той е знак. Божия милост. Свидетелство. Напомняне.
В първите минути след появата си, огънят не изгаря и не пари — явление, което остава необяснимо за човешкия разум, но дълбоко разбираемо за сърцето.
Какво се случва в Йерусалим?. Това описва  Pravoslavietо.сom=
В храма всички светлини се угасяват. Параклисът над Божия гроб се запечатва и се проверява внимателно, за да няма никакъв земен източник на огън. Йерусалимският патриарх влиза сам при Гроба Господен, след като храмът остава в пълна тъмнина.
Навън — тишина. Очакване. Молитва.
Минутите минават.
И тогава — внезапно — в мрака проблясва светлина.
Пламъкът се появява.
И бива изнесен при народа.
Радостта избухва.
✨ ЧУДО, КОЕТО СЕ ПОВТАРЯ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ
Още от най-ранните векове на християнството съществуват свидетелства за това събитие. И до днес, всяка година, на Велика събота, чудото се повтаря — като живо свидетелство за Възкресението.
Историята помни и моменти на изпитание — когато по човешка намеса православните не били допуснати до Божия гроб. Но дори тогава, огънят се явил по чуден начин — извън храма, пред събралите се вярващи.

 Смоселът е следниият.
Благодатният огън не е просто традиция.
Той е напомняне, че:
 - светлината идва в тъмнината,
 - надеждата не угасва,
 - Божието присъствие е живо!
Днес, в този свят ден, отново ни е даден знак.
Въпросът е не само, че огънят слиза —
а ние, хората с какви сърца го посрещаме.
Слава богу за всичко!
Историческите факти за Благодатния огън.
Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, В град Йерусалим, в деня на Велика събота преди църковния празник Великден. 
Ето какво точно е това, което се случва:В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него - величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота се гасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. 
После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб.
Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. 
Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.
А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият Йерусалимски Патриарх:
"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".
През XVII век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. 
Всички дълго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал.
Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. 
През цепнатината излязъл огън. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни.
___________